Антония: И двата ти романа носят кратки, ударни заглавия. И докато вече знаем какво се крие зад смисъла на “Дом”, то би ли пояснила какво стои зад будещото като че ли по-тревожни и мрачни асоциации “Нощ” (изд. Хермес)? Символ на какво е нощта в едноимената ти нова книга?
==
Камелия: Нощта буди различни асоциации у човека в зависимост от това дали дава или отнема. Нощта може да бъде топла, спокойна, да бъде глътка въздух насаме със себе си. В “Нощ”, обаче, нощта отнема. Тя поглъща съдби и хора, създавайки колебания и страхове. Тя взема своето, приспива света, отнема живеца му. Тя е равнодушна и с нея не можеш да търгуваш, не можеш да я увещаеш, не можеш да я прогониш. В романа нощта символизира страха от непознатото и непонятното.
==
Въпреки това ”Нощ” има и красиви нощи – с виолетови залези и звезди като карта, по която търсиш лицето на скъп човек. Нощи, в които разказваш за загубата, окрилян от същите тези звезди, които приемат формата на усмивката на отдавна изгубен човек, който е някъде там, част от Вселената, част от същата тази нощ.
==
А: Действието на първия ти роман ”Дом” се развива във Франция. Къде и кога ни отвежда ”Нощ”?
==
К: ”Нощ” ни отвежда в Италия - в Рим по времето на Втората световна война и в Умбрия през деветдесетте. Историята проследява няколко човешки съдби по пътя им към прошката, която трябва да дадат на другите, на самите себе си и на света.
==
**А: Защо избра именно Вечния град за мястото на действието в ”Нощ”? Как пресъздаваш атмосферата в Рим по време на тези мрачни години? Подготвя ли се исторически по темата? **
==
К: Рим бе подходящ за историята, която исках да разкажа. Но всъщност давам си сметка, че избирам да пиша за места, които харесвам и в чиято атмосфера искам да се потопя, описвайки ги. Живяла съм в Италия, макар не в Рим, а в Барлета. В Рим съм била неведнъж и е място, което винаги съм готова да посетя отново. Историята на човечеството силно ме вълнува, а в Рим тя струи от всяко кътче.
==
Атмосферата в история, развиваща се по това време, се създава със свито сърце. Така написах ”Нощ” - с редуващи се мигове на свито сърце и глътка въздух. Доверявайки се на героите, съпреживявайки всяка тяхна стъпка, поглеждайки през техните очи.
==
Разбира се, подготвих се предварително. От години се интересувам от Втората световна война, така че основните факти ми бяха ясни. Но освен историческите факти, се подготвих предварително и за чисто битовия живот в Италия, в Рим, по време на войната – каква е била храната, списанията, които са чели, навиците на хората. В романа се споменава една тетрадка, свързана с Първата световна война – тя и историята около нея са действителни. Също така историята около бащата на главния герой е вдъхновена от действителен случай, който е променен спрямо мястото. Наложи се и да прочета действителни доклади на немски лекари, работили в концентрационните лагери, извършвайки експерименти върху мъже и жени. В докладите описваха напредъка в експериментите. Зловещо и отвратително са единствените две думи, с които мога да опиша това изживяване.
==
Но въпреки подготовката, която е задължителна когато пишеш роман, свързан с исторически момент, ”Нощ” не е военен роман. А е по-скоро роман за човека. За загубата на човешкото в човека и обратното – за съхраняването на човешкото в нечовешки времена. Винаги съм искала да се вгледам във Втората световна война през човешките очи и с ”Нощ” направих тъкмо това.
==
А: И все пак за Втората световна война е писано много – толкова, че носи риск за всяка нова книга по темата. С какво твоята гледна точка е различна и специална?
==
К: Писано е много, но не е писано достатъчно. За тема като тази трябва да се пише винаги, да се говори винаги и никога да не се забравя. Книгите са паметта на човечеството и в този смисъл – ако някога настъпи момент, когато можем с въздишка на облекчение да кажем стига, достатъчно е написано по тази тема – то това би бил върховен момент, това би означавало, че човечеството е отминало опасността от себеунищожение.
==
Сега, повече от всякога, трябва да се пишат книги за онези времена, защото последните поколения свидетели на случилото се си отиват. Ако човек погледне назад в историята, която има свойството да се повтаря, ще види, че това е първата крачка към забравата, към приемането на миналото като статистика, като нещо, което не може да се случи на нас – защото вече ги няма онези човешки очи да ни погледнат и да ни разкажат, а докато разказват ние да четем ужаса и безумието на онези времена в очите им, давайки си сметка колко близо сме до това да ги повторим.
==
Важно е такива книги да се пишат с уважение към миналото и с абсолютна безпристрастност – като разказвач на чужда история, а не писател със свое виждане и мнение. Това е закон. Единствено така тези книги имат смисъл.
==
Не знам дали гледната ми точка е специална, тук читателите имат тежката дума. Една книга е специална, когато оставя у читателя усещането за нещо отнето или добавено, когато историята оставя у него своята следа. Надявам се ”Нощ” да донесе това чувство на читателите си.
==
**А: Героите ти отново са деца, макар и в спомените на вече пораснали възрастни. Как точно изглежда войната през детските очи? **
==
К: Войната в детските очи е крадец. Обезумял бездушен и безличен крадец, който ограбва детството им, но още по-страшно - ограбва бъдещето им.
==
**А: Героите в ”Дом” са носители на различна религиозна, социална и интелектуална същност. Така ли е и в ”Нощ”? **
==
К: В социален и интелектуален смисъл, да. И докато ”Дом” засяга и религиозните различия, то ”Нощ” по-скоро … различията в самата вяра - в силата й, в същността й и в това какво дава или отнема тя. Вярата не само в религиозния й облик, а вярата по принцип - в човека до теб, в самия себе си, в човечеството или в човека като индивид. Вярата в изкуплението, в прошката - вярата, че заслужаваш или не заслужаваш втори шанс. Вярата като двигател по нашия житейски път или като точка на края на нашето житейско изречение, след която продължаваме да живеем, но само телом.
==
**А: В дебютния си роман постави изключително значими теми – за семейните отношения и смисъла на дома, за честта и любовта, за отношението към Бог и към образованието. Нека още веднъж преговорим това и за “Нощ” - кои са важните човешки теми, които поставя той? **
==
К: Темите в “Нощ” са съсредоточени върху човечността, вярата като двигател или спирачка, страха и страхливостта, изкуплението, загубата, включително и на самия себе си, и най-вече - прошката, която даваме на другите, на света и на себе си.
==
**А: В текстовете си поставяш препятствия по пътя на любовта, които героите преодоляват, постигайки равносметка, опрощение, катарзис, но като че ли и приемайки загубите и щетите, получени по този път. Те оцеляват, но това не е класическият хепиенд. Има ли го същото в ”Нощ”? **
==
К: Животът сам по себе си е такъв - често щастието и тъгата вървят ръка за ръка. По пътя си човек рядко се плъзга само по едната плоскост - на безгрижното щастие или на тъгата и неосъществеността. Смисълът на нашия път се крие тъкмо в това - да намерим себе си и своето място сред тези противоположности.
==
Класическият хепиенд не отговаря на действителността, защото намирането на себе си и на своето място неминуемо минава през катарзис, през прошка и приемане. Този е единственият начин да оцелееш - ако под това разбираме да съхраниш човешкото в себе си, запазвайки смирението и благодарността за пътя, който си извървял - за целия път с всичките му противоположности.
==
Всички ние имаме за какво да простим - на другите, на света, на себе си - а чрез прошката, която даваме, се научаваме да приемаме и така оставаме човеци дори в най-тежките моменти поднесени от съдбата. Личният успех също е изпитание за човешкия облик - ако се поддадем на изкушението, което покоряването на върха носи, губим човешкия си облик и способността да съпреживяваме, а оттам и смирението и благодарността. А това са двете най-силни оръжия в борбата с егото. В този ред на мисли историите, които разказвам винаги ще бъдат такива - човешки истории с човешки край.
==
А: Много пъти споменаваш прошката, която даваме на другите, а и на самите себе си. Къде би я поставила в моралната си класация?
==
К: Много интересен въпрос. И труден. Ако говорим за моята морална класация, то поставям прошката извън нея – тя е по-голяма от обикновените морални устои, тя е над тях - прошката е проява на сила на духа, на смелост и може би мъдрост. Прошката е най-силното проявление на човешката същност, но тя е и най-трудна за постигане - сама по себе си е сложен процес и вътрешен катарзис.
==
Често даваме прошка тъкмо спрямо неща, които са извън нашия морален компас, които са в разрез с него. Прошката е необходимост, неизменна част от пътя към нас самите, към нашия дом – вътрешния - където се чувстваме добре със себе си и спрямо света, подобрявайки това, което зависи от нас и приемайки с разбиране онова, което не можем да променим. Прошката е най-съкровеният и освобождаващ дар, който можем да дадем на себе си. Ние винаги я даряваме на себе си, дори когато прощаваме на другиго.
==
**А: С какво усещане очакваш да останат твоите читатели след прочита на ”Нощ”? **
==
К: “Нощ” е история, която преживяваш. История, която ще извика сълзи в очите, но също така ще олекоти душата, защото – тук ще цитирам от книгата - силата на душата е в нейната лекота. От сърце се надявам читателите да останат с това усещане след прочита на ”Нощ” - това е усещането, с което я написах.
==
А: Работиш ли по нов роман?
==
К: Да, работя. Не минава ден, в който да не благодаря за вдъхновението, което засега не ме напуска. А когато дойде и този миг, се надявам да бъде за да поема дълбока глътка въздух, да се порадвам на децата си без да ме мъчат истории, които ежеминутно изстрадвам, а после – пак.
