**Антония: Защо реши да изоставиш жанровата литература и да напишеш роман като “Струни”? Умори ли те, изчерпа ли се интересът ти към нея или е друго? **
==
Радко: Преследвам истории, не жанрове. С „Ритуалът“ и „Грехът на Лилит“ динамиката на действието наложи жанровите рамки, смятах че това е формата, в която идеите в книгите биха стигнали най-лесно до читателите. „Струни“ е различна книга, защото историята, по начина, по който я виждам, с въздействието, което ми се искаше да притежава, го изисква. Нищо чудно отново да се върна към жанровата литература, ако намеря подходяща тема. Или да опитам нещо друго, съвсем различно. Всичко в начина ми на писане е свързано с представата ми за достигане до ума и сърцето на онзи, който я чете.
==
А: А предвид това, че “Струни” засяга важна и актуална за обществото тема, постави ли си предварителни задачи с книгата?
==
Радко: Съвсем осъзнати и ясно дефинирани при това. Искаше ми се читателите да осъзнаят уязвимостта на човека, в когото са пропуснали да се вгледат, както и на онзи, с когото са се разминали на улицата, непосилната тежест на вината, онази, която всеки от нас носи под някаква форма, да си спомнят какво ги оформило такива, каквито са, за бариерите, ограниченията и маските. За силата на любовта, за това колко силна и едновременно крехка може да бъде тя. Неизбежността на изборите, дори да не са наши и техните последствия. За невъзможните прошки и изкуплението.
==
А: За сексуалното насилие над деца, изобщо за насилието над деца, дори и днес се говори особено трудно, още повече във времето на романа. Хрумвало ли ти е, че може би книгата ще прочетат и хора, които лично са пострадали или присъствали на такова насилие?
==
Р: Страх ме е от това. Не бих желал да причиня страдание никому, под никаква форма. И същевременно предпочитам да мисля, че това трудно говорене, за което споменаваш, все някога трябва да престане и да се превърне в съпротива. Когато става въпрос за насилие, мълчанието не е злато, то е зло. Онези, които наблюдават не бива да стоят безучастни, да оправдават бездействието си със съмнителни социални, махленски правила за ненамеса.
==
**А: Не залагаш ли морален капан на читателя, предоставяйки в ръцете му избора как да завърши тази история? И имат ли подобни истории край - не се ли опитваш всъщност точно това да ни кажеш? **
==
Р: Капан? В никакъв случай. Предоставям му изход, давам надежда на една привидно безнадеждна история. Защото изборите могат да бъдат както три, така и безброй, и всеки един ни принадлежи. Последствията им са онова, което ние наричаме живот, не е късмет, случайност или съдба, а именно резултатите от нашите решения.
==
А: Защо реши да разтеглиш момента на действието, което се развива на пазар, вкарвайки темата за конспиративните теории, фалшивата информация и безумните суеверия, в които не малка част от обществото ни изглежда вярва. Как я свързваш с останалата част на романа?
==
Р: Имах нужда от маркер, който ненатрапчиво да ориентира читателя в скоростта, с която протича времето на онзи облян от слънцето пазар. Осева линия, по която да препуска историята и същевременно да е толкова контрастна, че върху нея особено отчетливо да се проектират мислите и усещанията на героя. Нито един образ в тази свързваща нишка не е случаен, той е създаден за да подсили или придаде специфичен нюанс на основните персонажи и техните изживявания.
==
А: Жестоки или невинни са децата?
==
Р: Движени от инстинктите си, те могат да бъдат и двете едновременно, тъкмо защото са и двете едновременно, нищо изненадващо. Въпрос на възпитание и подходяща среда е да усвоят социално приемливо поведение.
==
А: Ще ти задам малко провокативен, или поне странен, въпрос: защо всички жени в книгата са почти съвършено красиви и откровено съблазнителни. Какво говори това за героя ти?
==
Р: Както и в действителността, жените в книгата са красиви само в очите на онзи, който ги описва. _„Жена ми е наистина красива. Не по начина, по който е красива Симона - искрящо, неудържимо и откровено секси - а с онова първично сексуално излъчване, смесено с хладен аристократизъм, което искаш да грабнеш и да направиш свое в мига, в който го зърнеш.“ _
==
Не описвам точно физическа красота, нали? Героят е мъж, който преследва извратено, компенсаторно себедоказване чрез безразборни, унищожителни връзки, съвсем в реда на нещата е да търси най-привлекателните трофеи.
==
А: Каква диагноза би сложил на убеждението, че е възможно “норвежци да вземат децата ни” и как би коментирал нивата на насилие над или между децата днес?
==
Р: Масова психоза, пълно безумие. Недоумявам как е възможно родител да вижда ежедневните репортажи по медиите за поредния случай на насилие над или от дете и да не се досети, че в огромната си част то е предизвикано от липса на родителска грижа. Защото, противно на неверните внушения, опитите за защита са насочени именно към такива деца. Тоест, в този случай аз бих обърнал внимание на обратната страна на медала – не само да се спаси детето жертва на насилие, а да се предотврати изграждането на погрешен модел на поведение в детската психика. Не едно изследване показва, че едно неглижирано дете, или такова, което преживява в среда на домашно насилие, има много по-голяма вероятност на свой ред да се превърне в насилник.
==
А: Вярвам, че тази книга те е изчерпала емоционално и едва ли може да има продължение, както предположи някой. Имаш ли нужда от мисловна почивка и какво би се захванал да пишеш след това?
==
Р: „Струни“ е тежка, тъмна история с много трудни за описване и съпреживяване сцени. Макар да я завърших преди месеци, наистина имам нужда от време, за да си почина от този процес. А може би все още не ме е намерила нова история, толкова интересна, че да потъна в нея и да забравя всичко останало.
