Франсоа-Анри Дезерабл пред "Литературни разговори": Литературата побеждава и чрез реалността, и чрез измислицата

Взех това интервю благодарение на съдействието на Софийския международен литературен фестивал и преводача Зорница Китинска. Фотография: Франческа Монтовани

Антония: **Има ли значение реален или измислен персонаж е всъщност г-на Пекелни - и за кого? **

==

Франсоа-Анри Дезерабл: И в двата случая побеждава литературата. Aко Пекелни е бил измислен от Ромен Гари, ако е просто книжен герой, тя побеждава чрез измислицата, защото Пекелни се въплъщава в съзнанието на читателя, а чрез него се въплъщават всички убити във Вилнюс евреи. Ако обаче е съществувал наистина, ако това, най-вероятно паднало под нацистките куршуми в някой от масовите гробове в Понар, тяло Гари е превърнал в словесно тяло, тогава литературата отново побеждава, но чрез реалността.

==

Понякога казват, че литературата не била служела за нищо, че не можела нищо да стори против войната, несправедливостта, всемогъществото на финансовите пазари – и това вероятно е така. Но поне за едно е послужила: един малък французин, изгубен някъде из Вилнюс, да изрече на висок глас името на един малък човечец, седемдесет години по-рано погребан в общ ров или изгорен в пещта, един тъжен мишок с осеяна с розацея кожа, надупчена от куршуми или превърнала се в дим, но когото нито нацистите, нито времето успяха да заличат докрай, защото един писател го ексхумира от забравата.

==

Как вие самият бихте определили жанра на “Някой си господин Пекелни”? И как бихте рекламирали книгата си на читатели, които никога не са чели Ромен Гари?

==

Тази книга е съставна: тя е едновременно историческо разследване (на Пекелни, на съдбата на евреите във Вилнюс по време на войната), романизирана биография (на Ромен Гари, но все така запазвайки Пекелни като червена нишка) и автобиография, (защото в нея говоря за себе си и за отношението ми към литературата). Но ако трябва да я резюмирам аз, бих казал, че това е „литературно разследване по следите на един романен герой.“ На читателите, които никога не са чели Гари, бих казал само: прочетете книгата и може би ще ви се прииска да откриете Гари.

==

Книгата ви е и роман за природата на художествените прототипи (първообрази) - не поставяте ли опасен прецедент, който да отвори вратата за излишно литературно истино-търсачество?

==

Но аз съвсем не се опитвам да разбера какво е вярно или не в творчеството на Гари. Не се опитвам да разбера и кой е наистина господин Пекелни. Разбира се, че истино-търсачеството ще бъде пагубно за литературата: моят роман е възхвала на лъжата като субективен вариант на истината. Съществува истина, но съществува и литературна истина и аз не ги подреждам по йерархия.

==

Този роман е и за вас самия. Струва ми се, че в него проявявате известно кокетство, флиртувате с читателя, на свой ред му оставяте знаци по пътя - имена, адреси и други примамки, по чиито следи след време някой може да тръгне. Все едно залагате възможността вие или ваш герой да стане тема на бъдещ роман. Съгласен ли сте с това наблюдение?

==

Говоря за себе си, вярно е, но винаги през призмата на моето отношение към творчеството на Гари. Когато отидох да търся в националния архив във Вилнюс списъка на живущите на улица „Голяма Погулянка“ 16 , открих името на Роман Кацев (рожденото име на Ромен Гари) и това на майка му, Мина Кацева. Така получих потвърждението, че те наистина са живели в тази сграда. Но не открих името на някой си господин Пекелни. За сметка на това открих името на Хелена Петкевич, родена през 1898 г. във Вилнюс, което означава, че тя вероятно е познавала малкия Роман, когато той е бил още дете, а тя момиче.

==

Тази Хелена Петкевич била еврейка и вероятно е последвала съдбата на повечето евреи във Вилнюс: куршум в тила на ръба на общия трап. Никой нищо не знае за нейния живот, освен, че името й може да се открие в един регистър в националните архиви. Ако някой пожелае някой ден да вземе герой от „Някой си господин Пекелни“ и да тръгне по неговите дири, предпочитам това да е по-скоро Хелена Петкевич, отколкото аз.

==

**Банализъм ли би било да кажем, че литературата е равносилна на възкресение за вечни времена - и по-специално за “малкия” човек, незабележим за огромния ход на времето? **

==

Съвсем правилно е. Ако Гари не беше написал името на Пекелни в „Обещанието на зората“, това име днес щеше да бъде напълно забравено, пропаднало в бездънния кладенец, наречен минало. Единствено литературата успя да го възкреси. Това е orietur (ще се завърнат – лат.), както казваше Рембо: изписвайки името на покойник, го изваждаме от забвение и той се изправя, облян в слава.

==

Територия на въображението ли е паметта ни?

==

Ние пишем не толкова в минало свършено, колкото в минало превърнато време. Оставаме верни на спомените си, но дали спомените ни остават верни на онова, което наистина се е случило? Нашата памет е основно въображение. Иначе, както би казал Гари, „морето би било просто солена вода.“

==

Успява ли романът ви да запази крехкото равновесие между действителното и фиктивното? И биха ли ви хванали на свой ред в лъжа?

==

Единият ми крак е в реалността, а другият във въображението. Намирам се от двете страни на границата. Биха могли да ме хванат на местопрестъплението в лъжа (но, както вече казах, какво е лъжата, освен субективен вариант на истината?), но могат да ме хванат и на местопрестъплението в съживяване на действителността.

==

Хрумна ми, че малкият Роман Кацев, превърнал се в Ромен Гари, до голяма степен е персонажът, написан от собствената си майка. Съгласен ли сте с това?

==

Разбира се. Ромен Гари прекарва живота си в опит да бъде онова, което майка му е искала той да бъде: посланик на Франция, писател и пр. Той просто следва програмата, изготвена от майка му в неговото детство. И каква програма само!

==

**Кой герой от собственото ви творчество има вероятност да си спомняте някои ден все едно е бил истински? И кой бихте споменавали при срещите си с известни личности? **

==

Хелена Петкевич. За мен е важно да кажа името й тук. Нека то да бъде произнесено.

==

Пишете с много ирония и добродушно намигване към конкретни писатели и литературни награди - как оценявате състоянието на съвременната френска литературна сцена?

==

Съвременната френска литература е много богата. Имаме големи автори с много значимо творчество и вече изучавани произведения (Патрик Модиано, Пиер Мишон, Жан-Филип Тусен, Жан Ешлоз, Ерик Шевияр, Ани Ерно, Ерих Ренар…) и множество млади и много талантливи автори, които тепърва се появяват на литературната сцена (за да цитирам само няколко имена - Жан-Батист Дел Амо, Мигел Бонфоа, Клеман Бенеш, Мария Пурше, Абел Кантен).