_Интервюта по време на социална карантина. Мнозина от нас в момента не могат да се съсредоточат върху четенето и писането - затова пък охолно поглъщат всяка информация за корона емидемията. Затова реших да дам думата на писателите и издателите, които да ви разкажат как се справят с изолацията и новините, какво четат и какво препоръчват да (пре)прочетем точно в този момент, и най-важното - как виждат света след днес. Следете техните послания в рубриката “Корона от книги”. Бъдете здрави и пазете останалите! Ще се видим отново! _
Зорница Христова е преводач, журналист, издател и писател на детски книги. Ето интервюто с нея, а снимката е на Яна Лозева:
==
**Светът от вчера е различен от този днес? Къде виждате основно разликата? **
==
Различен е, но не толкова, колкото си въобразявахме. Вижте колко хора заразлистваха отново „Декамерон” или „Чумата” на Камю, или колко напрегнато се обсъжда испанският грип в новините. Изведнъж започнахме да разбираме прекомерното може би желание за ред и стерилност на старото поколение и да виждаме, че то може да е родено от опит с войни и болести, през които не ни се е налагало да минаваме.
==
Да, в много отношения светът се е изменил. Ето, сега отговарям на въпроси, достигнали до мен без лична среща, без пощальон. Мога дори да видя някого, да пия кафе пред екрана, да си говорим, да разгледам с детето си музей на другия край на света. Изплашените от чумата във Флоренция не са можели да общуват така. Колко сериозна е тази разлика? Предстои да видим.
==
Със сигурност ситуацията ни показва, че е малко рано за другия ни страх – страхът, че човекът ще стане излишен. Едно от нещата, които осъзнаваме много ясно през последните дни, е колко нужни са ни другите хора. Не само практически.
==
**Следите ли актуалната информация около корона епидемията? Как според вас се отразява предозирането с информация и какъв е съветът ви за ориентиране в този океан? **
==
Да. Заедно с други професионални преводачи участвам в група за превеждане на подбрани от лекари научни статии за болестта, начините на препредаване, препоръчваното защитно облекло за лекарите, връзката със съпътстващи болести и пр. Не искам да предозирам с информация, но искам да съм полезна. Само това, което може да помогне практически.
==
Предозирането с информация наистина е проблематично, а и в ситуация на стрес хората често започват да си разменят конспирационни теории, страшни истории и прочие. От сутринта получих четири. Не ги чета.
==
**Как преминава вашата социална “карантина” у дома? **
==
Аз по принцип работя от дома си, обикновено сама. Сега сме четирима – двама възрастни, които принципно могат да работят часове наред по компютрите си, едно малко дете и една тийнейджърка. Всъщност е по-многолюдно от обикновено, децата искат повече да си говорим, макар че трудно свикват с превъплъщението ми от жизнерадостно хаотична майка към старшина на ротата – роля, която хич не ми е по сърце. Интересно, че усетих как им липсва структурирането на времето, онлайн училището засега им харесва.
==
Иначе гледам да имам и физически, тактилни занимания, да не е всичко в главата. Да се гушкаме, да пеем, да танцуваме. През есента засадих нарциси долу, в градината пред блока, сега са нацъфтели.
==
**Успявате ли да настроите ума си на вълна четене/писане и кои са заглавията, които ви съпътстват тези дни? **
==
Точно в момента чета повече онлайн, възползвам се от безплатните ресурси. С Тодор Петев от фондация „Моят музей” подготвяме детски пътеводител за музеите в София и ми е страшно интересно да гледам как се случва срещата на децата с науката и изкуството по света. Любопитно ми е и да проучвам по-подробно историите, които биха могли да превърнат посещението в приключение, затова дълбая и из исторически книги. Няма да издавам още.
==
**А кое заглавие бихте препоръчали на читателите като актуално за четене или препрочитане точно в този момент? **
==
Може би ще ви се стори странно, но… поезия. Днес например ми се дочете къмингс, изведнъж изплува в главата ми ето това: „Човечество обичам те защото/непрестанно пъхаш тайната на живота в гащите си/и забравяш че е там и сядаш”. Т.С. Елиът, Бродски, Фрост, Дилън Томас. Това, което се случва, не е линеарно, правилата на света се променят ден за ден, а романовото време обикновено е по-стабилно. В поезията – поне тази, която аз харесвам – нямаш пряк контрол върху смисъла, но това не е страшно, а еуфорично, връзката между нещата се появява мигновено, докато се движиш между тях и това е красиво.
==
Много хора предпочитат да четат нещо, което е тематично свързано с вируса – Бокачо или Камю, казах вече, или антиутопии, или някаква постапокалиптична научна фантастика. Разбирам ги. Аз обаче не искам да задълбавам в „ами ако”, във възможни сценарии. На никого няма да съм полезна, смахната от тревога. Медицинските статии са ми достатъчно тематични. Ако трябва да избирам проза, бих чела нещо с елемент на лудост – Борхес, Будзати, Керет.
==
Каква е прогнозата ви за развитието на днешната ситуация и каква - за утрешния свят? Кое в него ще е друго и кое ще се повтори?
==
Медицински – не знам още. Всеки ден се променя. Очаква се експоненциално развитие – тоест случаите да се покачват отначало бавно, после главоломно. Това се случи на много места, дано не се случи и при нас. Виждала съм какво представлява България през мутренските времена, по време на хиперинфлация и т.н. Сътресенията не ни се отразяват добре; макар че това е общочовешки бъг; твърде бързо се вижда кое лустро се изтрива най-бързо.
==
Притеснява ме също така, че утрешният свят се очертава и по-изострен откъм социални конфликти (с икономическите жертви, които се налага да правим), и по-несвободен (вирусът доведе до невиждан мирновременен контрол върху населението). Дали това е друго – не знам. Не е като да не се е случвало.
==
Ще ми се да вярвам, че ритъмът ще се забави, че ефектът от човешката дейност върху природата ще отшуми; днес прочетох за лебедите и делфините, които се връщат в каналите на Венеция. Не се заблуждавам. Все пак, малко бих помечтала.
==
**Кое е най-важното, което трябва да запазим днес? **
==
Рационалност и съпричастие. Първото в най-широкия смисъл – включително и да предвидим в какви ирационални посоки ще ни тласне страхът, за да можем да устоим. Съпричастие – защото никому не пожелавам да живее в озверял свят.
==
Ако трябва да отправите послание, какво ще е то?
==
Отворете прозорците, навън е пролет. Живи сме тук и сега и светът, макар и крехък, е красив. Сутрин въздухът е резлив и кара лицето да изтръпва, а дърветета да потъркват обсипаните с едри пъпки клони; после слънцето изскача нагоре, лицето се отпуска в усмивка, а зелената точка се разтваря в лист. Не забравяйте да изпитвате радост.
