(Корона от книги) Николай Терзийски: Има нещо хубаво в тази изолация - у дома съм с любимите си хора

_Интервюта по време на социална карантина. Мнозина от нас в момента не могат да се съсредоточат върху четенето и писането - затова пък охолно поглъщат всяка информация за корона емидемията. Затова реших да дам думата на писателите и издателите, които да ви разкажат как се справят с изолацията и новините, какво четат и какво препоръчват да (пре)прочетем точно в този момент, и най-важното - как виждат света след днес. Следете техните послания в рубриката “Корона от книги”. Бъдете здрави и пазете останалите! Ще се видим отново! _

==

Николай Терзийски е автор на романите “Отлъчване” и “Хроники на неведомото” (изд. Жанет 45). Ето интервюто с него:

==

Светът от вчера е различен от този днес? Къде виждате основно разликата?

==

Ние, хората, сме различни. Което означава, че и светът се е променил. Вероятно това важи и за всеки друг ден, месец и година – в различна степен ние ставаме други и светът става друг. Но при подобни глобални сътресения, които засягат милиони, промяната е много по-драстична и по-осезаема. Днес тя идва от страха. От смирението у едни и от паниката на други. От хладната и цинична арогантност на едни и самодисциплината на други. Или от всичко едновременно. Утре и ние, и светът ще бъдем още по-различни. Надявам се тази епидемия да доведе до катарзис. Да си докажем едни на други, че можем да преодолеем една опасност - с колкото се може по-малко загубени човешки животи. Да я преодолеем, защото сме заедно. И мислим за другия.

==

Следите ли актуалната информация около корона епидемията? Как според вас се отразява предозирането с информация и какъв е съветът ви за ориентиране в този океан?

==

Информирам се детайлно за ситуацията всяка сутрин и всяка вечер – от това, което казват хората, които се борят с епидемията. Следя мненията на лекари и специалисти, на които вярвам - включително и публикациите на личния ми лекар в социалните мрежи. Стремя се да не чета останалите странични мнения, спорове и спекулации. Или, когато стигнат до мен, да ги подлагам на съмнение, анализ и оценка. Защото океанът от всевъзможни теории и информации може да доведе единствено до паника.

==

Как преминава вашата социална “карантина” у дома?

==

Има нещо хубаво в тази изолация. У дома съм с любимите си хора. Аз и съпругата ми работим. Дъщеря ми учи - учителката им преподава всяка сутрин през интернет, изпитва ги, дава им домашни. Готвим си домашна храна и винаги сядаме на масата заедно. Не помня някога да сме прекарвали толкова дни заедно, а аз съм най-щастлив в компанията на най-близките си.

==

Успявате ли да настроите ума си на вълна четене или писане и кои са заглавията, които ви съпътстват тези дни?

==

Аз винаги чета много, така че няма кой знае каква разлика в това отношение. Прочетох няколко книги на Здравка Евтимова, от които любима ми е „Една и съща река“. Четох още Марсел Пруст, Жозе Сарамаго, Деян Енев, Филип Джиан, Херман Кох, стигнах и до първата книга на любимия ми Мураками. Що се отнася до писането - в момента съм в процес на избистряне на идея, от която би могло да излезе нещо. Надявам се.

==

А кое заглавие бихте препоръчали на читателите като актуално за четене/препрочитане точно в този момент?

==

Не смятам, че има точно заглавие за момента. Бих предложил да препрочетат някоя от любимите си книги. Или нещо от най-предпочитаните си автори. Защо не и някоя дебела книга, която дълго са отлагали. Но не мисля, че трябва в момента всички да четем “Сблъсък” на Стивън Кинг, “Слепота” на Сарамаго или “Чумата” на Камю. Напротив - романите са чудесен начин да освободим съзнанието си от паниката за няколко часа.

==

Каква е прогнозата ви за развитието на днешната ситуация и каква - за утрешния свят? Кое в него ще е друго и кое ще се повтори?

==

Нямам прогноза. Имам надежда. Че ще покажем дисциплина и ще се справим. Че ще успеем да опазим майките и бащите си. А после, когато си спомняме как сме стояли с дни изолирани в домовете си, може би ще започнем да гледаме на живота по нов начин. Прекалено оптимистично звучи, да, но това е надеждата ми. А днес трябва да споделяме надеждите си повече от всеки друг път, защото мрачните прогнози едва ли ще ни помогнат да спазваме правилата, които тази ситуация налага.

==

Кое е най-важното, което трябва да запазим днес?

==

Обичта към другия.

==

Ако трябва да отправите послание, какво ще е то?

==

Посланието е ясно за всички. Бъдете отговорни към родителите си. Помислете, че някой ден децата ви ще направят за вас това, което вие днес правите за майките и бащите си. А на онези, които обясняват как жестоката самотна смърт на хиляди възрастни хора ще доведе до облекчение на пенсионната система и до рязък ентусиазъм и подем, бих им отговорил с текста на една българска народна песен, която разказва за децата, обърнали се срещу своите родители:

==

Де се е чуло видело

син баща вързан да води,

син баща вързан да води

на града да гой продава.

==

Вървели що са вървели,

стигнали гора зелена,

стигнали гора зелена,

нашли са вода студена.

==

Отпусни, синко, синджира,

с водица да сай напия,

с водица да сай напия,

после продай ма, продаде.

==

После кога ма продадеш,

парици да сай насбереш,

парици да сай насбереш,

убава челяд да гльодаш.

==

Убава челяд да гльодаш

и тебей да та продадат.