Интервюта по време на социална карантина. Мнозина от нас в момента не могат да се съсредоточат върху четенето и писането - затова пък охолно поглъщат всяка информация за корона емидемията. Затова реших да дам думата на писателите и издателите, които да ви разкажат как се справят с изолацията и новините, какво четат и какво препоръчват да (пре)прочетем точно в този момент, и най-важното - как виждат света след днес. Следете техните послания в рубриката “Корона от книги”. Бъдете здрави и пазете останалите! Ще се видим отново!
==
Светът от вчера е различен от този днес? Къде виждате основно разликата?
==
Може би ще прозвучи несериозно, но се чувствам като в неталантливо преразказан роман на Тери Пратчет. Боговете хвърлят зарове, правят дребни залози (10 – 100 – 1 000 000 човешки живота), играят, а човечетата усърдно тичат по игралното поле, прикриват се в кукленските си къщички, притаяват се, после пак тичат. В общата картина отделният човешки живот е подвластен на безразлични към него сили.
==
В собствения си личен свят обаче ние сме значими и е важно точно така да се отнасяме един към друг. Аз гледам родителите си, с които живея, слушам гласовете на любими хора по телефона, взирам се в снимките и в думите, които пишат, и дъхът ми секва от вълнение. Вие сте най-важното.
==
Това не е ново чувство за мен, но сега, в тишината, с много по-малко движение и вихрушки от излишни подробности, то звънва високо и ясно. Наред с всички съсипни, тревоги и страхове, бих искала точно това чувство да остане. Чиста обич и възхищение към човека. Дано водите на Венеция, въздухът на Пекин и любовта ни един към друг останат така чисти и след края на поредния край на света.
==
Следите ли актуалната информация около корона епидемията или?… Как според вас се отразява предозирането с информация и какъв е съветът ви за ориентиране в този океан?
==
Татко ми следи новините с упоение. На мен вече ми е непоносимо. Не съм компетентна да оценя общата ситуация, не съм нито лекар, нито политик. Нямам предложения. Информацията, която ме залива, ми е нова, не съм я осмислила, мога само да я повтарям папагалски. Голяма част от разговорите, които чувам, се състоят от рецитиране на чутото – каква полза?
==
Затова спазвам въведените правила и вече не се опитвам да се задълбоча – всички заповеди и открития са предпоследни. С всички сили се хвърлям в онова, което поне малко зависи от мен. Животът ще продължи и след карантината и ние всички ще бъдем нужни с това, в което сме добри.
==
Как точно преминава вашата социална “карантина” у дома?
==
Мама, татко и аз. Татко пуска телевизора, майка го спира. Правим гимнастика на закрито. Снощи с майка танцувахме заедно с индийската армия, която показва как да си мием ръцете. Аз поех готвенето. Открих чудото на пащърнака. Купих случайно някакви грозни бели моркови, това било пащърнак, прави супата ароматна по чисто нов, деликатно сладък начин. Ходя до аптеката и до магазина. Тази сутрин гледах няколко минути пчелите: така се блъскат по цветовете на сливата, че листа хвърчат! Плача по няколко пъти на ден.
==
Сетих се, че сега са Великденските пости. Вкъщи не постим по здравословни причини, а също и защото това не е точно моето нещо, но карантината е вид пост. Лишаваме се от допир, от цял куп почтени и развратни земни удоволствия. Правим го, защото така е наредено, но знаете ли, можем да го правим и доброволно и дори радостно, защото така искаме, защото искаме да помогнем и да се спасим. Едни и същи обстоятелства могат да ни смажат със страх, могат и да ни пречистят и да ни извисят с радост и споделяне, и солидарност.
==
Може тази болест да е нашият шанс да се смирим, да спрем да се плискаме. Както Канале Гранде не е толкова безнадеждно мръсен, ами витлата вдигат тинята от дъното и го размътват, така и нашите души са размътени от блъскане в собствените ни брегове. Може да се избистрят. Може би е възможно да намерим мир.
==
Успявате ли да настроите ума си на вълна четене или писане и кои са заглавията, които ви съпътстват тези дни?
==
Да! От Нова година насам се върнах към четенето. Преди това много шиех, разни играчки, с часове, и се оказа, че съм отвикнала да чета. Първо трябваше да си го наложа насила, но след няколко дни все по-малко се разсейвах и вече отново потъвам в книгите с онова удоволствие, което бях забравила.
==
Имам купчина книги, които искам да прочета незабавно. Даже вече са две купчини, защото тя падна и се срути. Имам и за четене, и за препрочитане. Запасена съм. Направо се напрягам, като си представя, че един ден ще прекратят карантината и ще ми развалят сладкото усамотение.
==
В момента препрочитам „Понеделник започва в събота” и много ме влече да подхвана томовете на братя Стругацки. Обаче какво ще кажат – гледам гръбчетата на книгите пред себе си и преписвам имена – Елена Феранте, Булгаков, Зюсак, Туве Янсон, Казандзакис, Стивън Фрай и Рей Бредбъри? Чакат, хората. Като в песента за истината: „И очаква моят поглед самотата й да спре.” Какъв разкош. Прекрасно е.
==
А кое заглавие бихте препоръчали на читателите като актуално за четене или препрочитане точно в този момент?
==
Каквото обичате. Каквото ще ви даде сили. Каквото ви лекува душата. Това, което ще ви помогне да поплачете, ако ви се плаче. Това, което ще ви разведри. Това, което ще хвърли гориво в пещта на ума, нека работи. Това книгите го могат.
==
Каква е прогнозата ви за развитието на днешната ситуация и каква - за утрешния свят? Кое в него ще е друго и кое ще се повтори?
==
Епидемията ще свърши рано или късно. Ще се преброим. После ще продължим да работим, каквато ни е работата. Да обичаме, когото обичаме. Да израстваме, да се смаляваме, да се спасяваме взаимно. Такава е играта.
==
Кое е най-важното, което трябва да запазим днес?
==
Достойнството и нежността си.
==
Ако трябва да отправите послание, какво ще е то?
==
Нека да не похабяваме този специален момент, който преживяваме сега. Да не пропилеем възможността да научим нещо ново. Все нещо добро ще излезе от цялата тази мъка.
