Интервюта по време на социална карантина. Мнозина от нас в момента не могат да се съсредоточат върху четенето и писането - затова пък охолно поглъщат всяка информация за корона емидемията. Затова реших да дам думата на писателите и издателите, които да ви разкажат как се справят с изолацията и новините, какво четат и какво препоръчват да (пре)прочетем точно в този момент, и най-важното - как виждат света след днес. Следете техните послания в рубриката “Корона от книги”. Бъдете здрави и пазете останалите! Ще се видим отново!
==
Емануил А. Видински e писател, поет, музикант и редактор в “Литературен вестник”. Автор е на сборниците с разкази “Картографии на бягството” и “Егон и тишината”, романа “Места за дишане” и стихосбирката “Par Avion”.
==
Светът от вчера е различен от този днес? Къде виждате основно разликата?
==
На първо място е страхът, страхът с много лица. Освен естественият страх да не се заразим ние или наши близки, идва и този от несигурното бъдеще – ще повлияе ли ситуацията на работата ми, ще има ли рецесия, мога ли внезапно да се окажа икономически неспособен да оцелея и пр. Притесненията се трупат.
==
След това - започваме да осъзнаваме, че не просто днес е по-различно от вчера, ами става все по-вероятно никога вече да не е като вчера. И това не във всички аспекти е лоша новина. Очевидно е, че трябва да променим някои неща във всекидневието си, в нас самите, в отношението си към света. Вижте само как за два месеца природата в най-засегнатите райони буквално започна да си отдъхва. Време е за преосмисляне.
==
Следите ли актуалната информация около корона епидемията или?… Как според вас се отразява предозирането с информация и какъв е съветът ви за ориентиране в този океан?
==
Наистина човек може да лудне от потоците информация за вируса и заплахата, която представлява за нас. Не се спирам на всяка информация, но следя развитието както на болестта, така и на знанието ни за нея. Не ми се струва разумно човек да се отреже напълно от света в такъв момент. Съветът ми е същият както и в неизвънредна ситуация: подбирайте медиите, които четете, онлайн-хигиената е много важно нещо. Не всичко написано и качено в сайт е истина (за жалост и напечатано на хария). Абонирайте се за читави медии и следвайте тях.
==
Как преминава социалната карантина у дома?
==
При нас настроението е на ниво. Аз съм от привилигированите хора, които могат да си работят от вкъщи. Склонен съм към самоизолация така или иначе, просто сега на никого не му се струва странно, че съм си у дома през цялото време. 😊
==
Успявате ли да настроите ума си на вълна четене или писане и кои са заглавията, които ви съпътстват тези дни?
==
О да, успявам. В някакъв смисъл такова извънредно положение може да подейства и омиротворяващо, смиряващо. Изчезне ли невротичността на ума и тялото, се оказва, че има време за много повече неща, отколкото допреди месец. Денят ми е някак по-дълъг, чета повече, работя по-добре, като цяло засега се справяме.
==
Не съм избрал да чета нищо различно от това, което съм започнал да чета и сега просто дочитам. В случая е „Лунно сияние“ на Майкъл Шейбон. Сутрин, преди да включа компютъра за работа, прочитам по един разказ на Вирджиния Улф, през деня чета Шейбон, а вечер обикновено разни статии и актуални материали. Книгите са случайни, просто им дойде редът. Една такава ситуация неминуемо пренастройва човека, дали успява повече или по-малко да се концентрира, това не е толкова важно, въпросът е, че е различно отпреди месец.
==
А кое заглавие бихте препоръчали на читателите като актуално за четене/препрочитане точно в този момент?
==
Книгите, които са подходящи с оглед на ситуацията, не са токова малко в световната литература. Ако тези времена спомогнат за това повече хора да прочетат „Чумата“ на Камю или пък „Декамерон“ на Бокачо, още по-добре. За изкушените от нехудожествено писане – „История на лудостта през класическата епоха“ на Фуко. Бих добавил и „Татарската пустиня“ на Дино Будзати, където не става дума за болест, но за изолация и очакване. Плюс това Будзати е такъв майстор в създаването на леко психаделична атмосфера, че на мнозина ще се стори подходяща за четене тъкмо сега.
==
Но все пак хората имат различни потребности при различните си настроения. Има хора, които слушат тъжна музика, когато са тъжни, и такива, които непременно искат да се развеселят с нещо, за да спрат да бъдат тъжни. Така че зависи много доколко външният свят влияе на четенето на конкретния човек. Мен просто ми се чете още повече сега, имам толкова много книги, които ме чакат на етажерката, че смятам просто да се възползвам от това особено време и да напредна с тях. Ако пък човек иска да намери книга, която да отива на настроенията на света в момента, има достатъчно добри текстове. Нека споменем и „Холера“ на Людмил Стоянов.
==
Каква е прогнозата ви за развитието на днешната ситуация и каква - за утрешния свят? Кое в него ще е друго и кое ще се повтори?
==
За жалост не съм особен оптимист, че настоящата ситуация ще ни промени особено, освен ако не бъдем принудени. С други думи – ако например след 2-3 седмици всичко започне да отшумява, до юни човечеството напълно ще е забравило страха си от тези дни и ще си продължи по старому. А това би било голяма грешка. Има и друг вариант и на мен, както вече стана дума, той ми се струва доста по-вероятен: кризата няма да отшуми скоро. Тя ще се настани по-трайно в домовете и умовете ни и ще наложи преосмисляне на много неща, които сме неспособни да осъзнаем в „мирно“ време.
==
В моменти на криза наяве излизат редица неща, нека се спра на две: глупостта на хората и единността на хората. И сега е пълно с групички разхождащи се, пиещи кафе, играещи шах в парка, отричащи съществуването на вируса изобщо, почитатели на конспиративни теории и пр. и пр. Особено в България имаме една твърда философия, струва ми се, че това е дори един от житейските ни девизи: „Те па ше ми кажат.“ Сигурно ще падаме вече в бездната и ще продължим да го повтаряме. Другото е, че в такива моменти внезапно става видима способността на обществото да работи като едно цяло, на хората да даряват, без да им се връща, да рискуват в името на общото благо. Дремещите черти в характерите ни започват да изпъкват, потенциалните възможности стават реалности. Всъщност възможно става почти всичко. Въпросът е как ще се справим с предизвикателствата. Колко ни е акълът, така да се каже.
==
Кое е най-важното, което трябва да запазим днес?
==
Ами сравнителното спокойствие, спазването на правилата и грижата за другия, особено за този, които е най-застрашен и/или няма възможност сам да се погрижи за себе си, без значение поради каква причина – възраст, болест, самота или бедност.
==
Ако трябва да отправите послание, какво ще е то?
==
Нищо не ми се струва по-актуално днес:
==
“Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,
тъй както ако нос е бил отнесен или домът
на твой приятел, или пък твоят собствен;
_смъртта на всеки земен жител ме отслабва, _
защото съм частица от човечеството;
така че никога не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.”
Джон Дън (за жалост не знам чий е този превод)
