Ако не познавахте лично Чекмо, ако този човек не съществуваше действително, бихте ли могли изцяло да го измислите и той отново да бъде така достоверен? Добавя ли действителността стойност към достоверността на сюжета в последния ви роман (“Чекмо”, Сиела, 2019)?
==
Не, ако не го познавах, нямаше да напиша точно този роман, въпреки желанието ми, а и донякъде убедеността, че всеки писател трябва да разкаже времето, в което е живял, да остави някакво достоверно писмено свидетелство за него. От друга страна пък щеше да е жалко да познавам човек с истории като неговите и да не ги използвам – със съгласието му, разбира се, и с важното уточнение, че това няма да бъде биография, а роман, в който действителните истории ще се преплитат с преживени или измислени от мен такива, за да разкажа това интересно време, в което сме живяли - времето около границите на две епохи, на два свята, единият от които не съществува вече. Това време ми се искаше да разкажа, но не през моя поглед, а през погледа на човек, на когото са се случили много повече неща, защото той просто е такъв, такъв характер, който търси авантюрата и приключението. Ето – върна се от Виетнам за премиерата на книгата, поседя малко тука, като беше непрекъснато в движение, а сега нямам никаква представа къде е. Може би в Южна Америка. Или пък в Северна Африка.
==
Не мислите ли обаче, че „познаването” на първообраза би попречило на свободата на читателската фантазия да си го представи по свой начин?
==
Да, ще попречи със сигурност. Най-малкото защото става въпрос за две съвсем различни неща. Едното е жив човек, а другото – литературен герой. Образ, който донякъде се изгражда от автора по оригинала, а от там насетне – от читателя, който има пълната свобода и възможност да си го представя както иска. Може би това е причината не само в този роман, а и в останалите ми, да избягвам подробни физически описания на героите. За разлика от всичко останало, което винаги е много детайлно и плътно – държа на малките подробности.
==
А има и нещо друго, също важно – в книгата литературният герой започва приключенията си когато е петнайсетгодишен, към финала е на 23-24. Историята е разказана през погледа на този млад човек, с думите и езика на онази епоха, характерен за възрастта му. Замислете се: на практика, не сме ли самите ние различни хора в различните етапи от живота си? Не само физически, ами и във всякакъв друг смисъл. Еднакво ли мислим? Еднакво ли реагираме в сходни ситуации?
==
**Правите нещо много важно и като че ли рядко: слагате знак за равенство между преди _и _сега, без да раздавате крайни оценки, без да изпадате нито в оплаквания, нито в соцносталгия. Преди и след промените като че ли действат сходни механизми, подчинени на една и съща народопсихология. Така ли всъщност мислите за двете времена? **
==
Литературата – поне моето виждане е такова, така мога да пиша аз – трябва да разказва истории, а не да дава оценки, да изказва компетентни мнения, да изпада в самосъжаления, безсмислена еуфоричност, интелектуалност и прочие. Вие искате ли да четете история, в която героят постоянно се оплаква или пък възторжено ахка и охка за нещо си? Да дава непоискани обяснения за смисъла на живота и всичко останало? Аз не. Затова и не пиша такива книги. Героят трябва да действа, да изпада в ситуации, да му се случват различни неща, той да ги преодолява по някакъв начин и от това как ги преодолява да разбираме какъв човек е всъщност, какво е отношението му към всичко. Как израства, развива се и се променя; както впрочем и всички ние, надявам се. Не е сложно.
==
В романа ви жертвите и палачите са условни – Чекмо е едновременно и „репресиран”, и измамник, и пострадал, и тарикат. Какъв е всъщност? И ако не бяхте повлияни от познанството си с него, бихте ли сметнали типаж като него за морално укорим – и в какво?
==
Ами такъв е всъщност, всичко , което изброихте, че и още доста. Той е забавен, изобретателен, щедър. Пълен с идеи. Понякога лекомислен, друг път – неочаквано мъдър за възрастта си. Авантюрист и мечтател. Артист. Леко откачен. Но винаги оцеляващ, винаги търсещ и намиращ добрите страни – във всяка ситуация, на всяко място, сред всякакви хора. И затова е толкова интересен, затова един писател му се обажда и му казва: абе, пич, дай да напишем една книга за теб и твоите истории, мисля, че ще се получи, на мене ще ми е интересно, ще им е интересно, предполагам, и на хората, които я прочетат.
==
**Искате да гледаме на Чекмо като на свободен и свободолюбив дух – какво е точно свободата за него и какво за вас? **
==
Аз нищо не искам, нямам подобни изисквания, а и каквито и да е други към евентуалните читатели на „Чекмо”. Купете си книгата, прочетете я, вие решете какъв е Чекмо и за какво се бори; симпатичен ли ви е или не чак толкова. Но моето впечатление, с което съм останал от нашето познанство, от разказите му и някои общи преживявания, е че той е човек, който винаги избира неизвестното пред сигурното, без да се съобразява с обстоятелства и виждания, с които повечето от нас се съобразяват. Че когато му хрумне някоя идея, без значение колко налудничаво звучи понякога тя, той преминава почти незабавно към реализацията й. Без период на обмисляне, в който някой коварен вътрешен или външен глас би могъл да се опита да го разколебае. Човек на действието, търсач на нови приключения, на нови места и нови перспективи.
==
Бихте ли се съгласили с мнението ми, че този роман е приключенски?
==
Разбира се, че е прикюченски, приключенията са на всяка страница, свършва едно и започва друго, без пауза. Това е усещането, ритъмът, който исках да наложа в книгата. Приключение след приключение, история след история – в Народна Република България, в Източен Берлин, в Западна Германия, в Нова Зеландия, в Австралия. Където и да попадне, Чекмо успява за нула време да се забърка в невероятни истории.
==
„Мене животът ме влечеше, а не разни измислици и изгъзици” – кои са измислиците и изгъзиците?
==
Това са думи на литературния герой Чекмо, той ги е казал в определен контекст. Нека читателите видят книгата и разберат.
==
**Едно от постиженията на романа ви за мен е великолепната му езикова амалгама, която въплъщава буквално в себе си адски много културни жалони, познати на хората от нашето поколение. Работихте ли много по него? И още нещо - притеснява ли ви това, че по-младите читатели няма да разчетат всички тези препратки, които правите. **
==
Езикът, безспорно, беше изключително важен за този роман. Отне ми известно време, докато реша как да разкажа историята, имаше – както винаги впрочем – повече от един възможен начин. Исках да звучи съвсем непринудено, естествено, все едно двама приятели, които не са се виждали дълго време, са се срещнали и единият разказва на другия какво му се е случило през всичките тези години. В момента, когато разбрах, че трябва да разкажа историята по този начин, като един монолог, стана лесно. Пишех бързо и честно казано беше ми много забавно – сещах се за изрази и думи, характерни за онова време, които днес не се използват и са забравени. Мисля, че и хората, които са живели тогава, ще си припомнят този забравен език. И не само него, ами и места, които вече не съществуват, герои, случки, всичко това, което ни заобикаляше и се изгуби някъде в миналото.
==
А относно препратките – в „Последната територия” имаше много препратки в областта на аналитичната психология, психоанализата, неврологията, и аз умишлено не поставих нито една обяснителна бележка под линия. Не е нужно да обясняваш, който иска ще разбере, ще намери начин, ако му интересно, ако успееш да го заинтригуваш. А, впрочем, не е необходимо да разбираш абсолютно всичко. Книгата сама по себе си е свят, който или те привлича, или не; ако те привлича, то екзотиката, която виждаш за пръв път, не е проблем.
==
Лековит ли е вашият тип разказ за прехода? И винаги ли има изход, както ни показват житието и битието на Чекмо?
==
Истината е частна институция. Всеки вероятно има своята история, която има пълното право да разкаже както иска, на когото иска, където иска. Аз просто разказвам приключенията на едно обикновено момче, което – подобно на мене и на цялото наше поколение – е имало сравнително редкия от историческа гледна точка шанс да живее на границата между два обществено-икономически строя. И, между другото, да се опита да вземе от тях каквото може. Във всякакъв смисъл.
==
Имате ли възможност да следите българските си колеги по перо? Какво четете и кое ви е впечатлило напоследък?
==
Имам, разбира се, това не е много сложно. Отиваш в коя да е прилична книжарница, там обикновено има рафтове с българска литература, ако си харесаш нещо – купуваш и четеш. В България има добри писатели, десет-петнайсет човека, които се развиват от доста години. От време на време се появява и някой нов и това е добре.
==
Кой все пак е любимият ви ваш роман?
==
Романите ми са много различни. Било ми е интерсно да пиша всеки един от тях, защото с всеки съм научавал нови неща – както за света и писането, така и за самия себе си. Когато книгата излезе, аз губя интерес към нея. Струва ми се нормално – след като години всеки ден съм й отделял време, след като я знам почти наизуст, като знам защо и как съм използвал всяка дума – да се отдръпна и да започна да мисля за нещо друго, за следваща книга например.
