(Корона от книги) Веселина Седларска: Наиграхме се, преиграхме. Сега е време да пораснем

_ Интервюта по време на социална карантина. Мнозина от нас в момента не могат да се съсредоточат върху четенето и писането - затова пък охолно поглъщат всяка информация за корона емидемията. Затова реших да дам думата на писателите и издателите, които да ви разкажат как се справят с изолацията и новините, какво четат и какво препоръчват да (пре)прочетем точно в този момент, и най-важното - как виждат света след днес. Следете техните послания в рубриката “Корона от книги”. Бъдете здрави и пазете останалите! Ще се видим отново!_

==

Светът от вчера е различен от този днес? Къде виждате основно разликата?

==

Нечакано и непредвидено времето се усука около самото себе си и в следващия миг вече не приличаше на нищо, в което сме пребивавали. Вчера… Вчера всичко изглеждаше толкова лесно, както се пее в онази вечна песен. Но днес изобщо не е като вчера, а утре е неизвестно. Не знаем дори кога ще настъпи утре. Времето се превърна в неизвестна величина и прозвуча призив за устойчивост поне в пространството: Стойте си вкъщи! Не е време за навън, пътувайте навътре!

==

Следите ли актуалната информация около корона епидемията? Как според вас се отразява предозирането с информация и какъв е съветът ви за ориентиране в този океан?

==

Да. Следенето на информация е все пак професията ми, аз съм журналистка. Прагът ми на предозиране е възможно най-висок. Точно в тази ситуация съвет за ориентиране е трудно да се даде. Обективността на съветите се срива, когато детето ти е в Лондон, сестра ти в Мадрид, приятелката ти в Атина, тогава обективността капитулира пред чувствата. Четеш всичко и преценяваш повече със сърцето, отколкото с ума. Но универсалният съвет си остава: различавайте истинската информация от фалшивата.

==

Как преминава вашата социална “карантина” у дома?

==

Няма голяма промяна при мен. От 20 години работя на свободна практика от вкъщи. Телефонът и скайпът са връзката ми с другите най-често. Разликата е, че от тях изчезна изразът „хайде да се видим на кафе“. Вчера гледах на технологиите като пречка за истинско общуване. Днес гледам на тях като благословия.

==

Успявате ли да настроите ума си на вълна четене и исане и кои са заглавията, които ви съпътстват тези дни?

==

И за писането, и за четенето се иска концентрация, която в тези дни ми липсва. Но това е само докато се пренастрои фокусът, докато се разбере, че има време за разхвърляне на камъни и за събиране на камъни, както пише в Еклесиаста. В началото си подготвих за четене книга, която очакваше своето странно време – „Червената книга“ на Юнг. Но в нея демоните по количество конкурират демоните в информациите за коронавируса, така че я оставих за по-светли времена. По-скоро инстинктивно посегнах към купчинката с книги, които не са за еднократно четене. Някои от тях съм чела по два пъти, други по пет-шест. Най-отгоре е „Цитадела“ на Екзюпери, нея не съм броила колко пъти съм чела. Отварям я напосоки и попадам на изречението: „Животът ми – искам да го съзерцавам.“ Колко различно звучи днес! Следва Марк Аврелий, писмата на Сенека да Луцилий, „Животът пред теб“ на Ромен Гари… Като изключение поглъщам и една нова книга – „География на мъдростта“ на Ерик Уайнър.

==

А кое заглавие бихте препоръчали на читателите като актуално за четене или препрочитане точно в този момент?

==

Нали знаете – човек чува и вижда само нещата, които е дорасъл да чуе и види. Няма да дърпам тревата да расте със заглавия, които аз считам за подходящи. Нека всеки намери онези четива, които трептят на честотата на струните на точно неговото сърце днес. Книгите и хората се намират – вярвам в това.

==

Каква е прогнозата ви за развитието на днешната ситуация и каква - за утрешния свят? Кое в него ще е друго и кое ще се повтори?

==

Прогноза нямам. Всичко ми изглежда сюрреалистично освен ако се гледа от езотеричната гледна точка. А тя за мен е следната: този вирус дойде да ни преподаде някакви уроци и няма да си тръгне, докато не си вземем изпита. Планетата е жива и интелигентна, тя се грижи за себе си. Мисля, че ѝ натежахме с панаирите, театрите, цирковете си. Наиграхме се, преиграхме. Сега е време да пораснем.

==

Кое е най-важното, което трябва да запазим днес?

==

Животът.

==

Ако трябва да отправите “послание”, какво ще е то?

==

Послание е силно казано. Просто искам да помоля всеки да си помисли какво се оказва, че му е достатъчно. Чувствам, че големият урок в тази ситуация е да оразмерим границите на своето достатъчно. Всичко над достатъчното е товар, тежест, пранги, воденичен камък. Великото достатъчно е точната мяра.