(Корона от книги) Стефан Иванов: Нямам прогноза, имам надежди

Интервюта по време на социална карантина. Мнозина от нас в момента не могат да се съсредоточат върху четенето и писането - затова пък охолно поглъщат всяка информация за корона емидемията. Затова реших да дам думата на писателите и издателите, които да ви разкажат как се справят с изолацията и новините, какво четат и какво препоръчват да (пре)прочетем точно в този момент, и най-важното - как виждат света след днес. Следете техните послания в рубриката “Корона от книги”. Бъдете здрави и пазете останалите! Ще се видим отново!

==

Светът от вчера е различен от този днес? Къде виждате основно разликата?

==

„Светът от вчера“ е заглавие на книгата на Стефан Цвайг за произхода и възхода на нацизма. Масов нацизъм няма. Не виждам и някаква особена разлика, освен че се вижда по болезнен начин как уроците по солидарност не са научени и че светът е брутален към най-уязвимите. И че масово няма уважение, разбиране или любопитство както към знанието, фактите и науката, така и към грижата за най-крехките сред хората. Вижда се безотговорност, безгрижие и неадекватност не само на властта – при това най-вече в Западния свят. Повърхностност и неадекватност, непрофесионализъм и разчовечаване. Шокиран съм от авторитарните амбиции на главния прокурор и от грубото отношение към лекарите и медицинските сестри. Иначе, на хартия поне, всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство. Това не са мои думи.

==

Следите ли актуалната информация около корона епидемията или?… Как според вас се отразява предозирането с информация и какъв е съветът ви за ориентиране в този океан?

==

Следях я почти непрекъснато. По 12 часа на ден си пишех с приятели, обменяхме новини, възмущавахме се, успокоявахме се, спорехме и споделено се разочаровахме от какво и от кого ли не. Това общуване беше утеха. Да не си сам физически и да не си сам виртуално. Никога не съм казвал на толкова много хора, че ги прегръщам и обичам. Съветът ми е да се следят новини, цитиращи или потвърдени от Световната здравна организация или просто нейния сайт.

==

Как преминава вашата социална “карантина” у дома?

==

Ставам, слушам песента на чичопея и косовете, броя пчелите по зюмбюлите в саксията, честитя рождени дни, гледам новините, пия чай, ям, работя, пиша, чета. Мия си ръцете според всички инструкции и си пея наум или на глас „Само двама“ на „Нова Генерация“. Радвам се, че не съм сам вкъщи, а с човека, когото обичам. Радвам се и на снимките (ако не са фалшиви) на лебедите и делфините в чистите води на Венеция, радвам се, че за кратко планетата спира да плаче. Също така се надявам възрастната ми и кашляща лошо съседка да спре да ходи на работа, но тя продължава да ходи.

==

Успявате ли да настроите ума си на вълна четене и писане и кои са заглавията, които ви съпътстват тези дни?

==

Да, срам – не срам, едва сега прочетох „Алексис Зорбас“ на Казандзакис. Подейства ми като еликсир. Безмилостно и безжалостно красива книга.

==

А кое заглавие бихте препоръчали на читателите като актуално за четене или препрочитане точно в този момент?

==

Бих им препоръчал именно „Алексис Зорбас“. Или декларацията за правата на човека. Или „В памет на паметта“ на Мария Степанова, „По следите на изгубеното време“ на Пруст или нещо на Дъглас Адамс, Пратчет, Конан Дойл или Сафон, може и хубава поезия или просто „Няма нищо страшно“ на Джулиан Барнс.

==

Каква е прогнозата ви за развитието на днешната ситуация и каква - за утрешния свят? Кое в него ще е друго и кое ще се повтори?

==

Нямам прогноза, имам надежди и се надявам, поне за кратко, да има някаква промяна поне към повече солидарност, съчувствие, здрав разум и адекватно управление на лидерите, но може и да се случи точно обратното.

==

Кое е най-важното, което трябва да запазим днес?

==

Грижата за някой друг е грижа за себе си.

==

Ако трябва да отправите послание, какво ще е то?

==

Без паника. С доброта и утеха.