(Корона от книги) Петя Кокудева: Има нещо дълбоко автентично в това, че се смеем през сълзи
Трябва да призная, че има известно вълнение у мен около този нов начин на живот – приемам го с любопитство, изследвам границите си, емоциите си. Всъщност е неимоверно интересно, като на пътешествие, защото е истинско, не измислено или самоналожено
626
Интервюта по време на социална карантина. Мнозина от нас в момента не могат да се съсредоточат върху четенето и писането - затова пък охолно поглъщат всяка информация за корона емидемията. Затова реших да дам думата на писателите и издателите, които да ви разкажат как се справят с изолацията и новините, какво четат и какво препоръчват да (пре)прочетем точно в този момент, и най-важното - как виждат света след днес. Следете техните послания в рубриката “Корона от книги”. Бъдете здрави и пазете останалите! Ще се видим отново!
==
Светът от вчера е различен от този днес? Къде виждате основно разликата?
==
В изобретателността и чувството за хумор, което само по себе си е същото – форма на мисловна изобретателност. Масово наоколо забелязвам пролетно поникване на всякакви прояви на находчивост и ежедневно откривателство: човек, който не може да ходи на фитнес, полива плочките в кухнята с олио и тича по тях, сякаш е на онзи уред за бягане на място; полицаи правят импровизирани концерти под балконите на блокирани жители; кучета участват по скайп в бизнес срещите на човеците или биват разхождани с дрон; дори меметата днес са далеч по-смешни, защото имаме реална беда, реална тъга – а истинският, пречистващ хумор никне от болките. Харесва ми това, че се смеем през сълзи – има нещо дълбоко автентично в това.
==
Следите ли актуалната информация около корона епидемията или?… Как според вас се отразява предозирането с информация и какъв е съветът ви за ориентиране в този океан?
==
Ползвам си компаса за ориентиране изобщо в информацията, и отпреди. Разчитам на нишките на вече изградено доверие. Например, предпочитам да чета хора или медии, които не просто бълват стремглаво информация, а си дават труд да я осмислят, курирайки я, превеждайки я, синтезирайки я, преразказвайки най-важното. Едно е да хвърлиш там някакъв линк, друго е да си личи желанието ти да информираш с ясен фокус. Внимателно създаваното е винаги по-бавно, по-ясно и с по-отчетлива структура – търся такива неща и те много добре се разпознават всъщност.
==
Как преминава вашата социална “карантина” у дома?
==
По цял ден съм си на работа, просто под формата на хоум офис. Честно казано, дори работя повече и нямам обедна почивка, защото се улисвам и забравям да ям. Сутрин и вечер излизам за по около час и „маам гащи“ пеша по улиците в квартала, защото без движение ми е невъзможно. Трябва да призная, че има известно вълнение у мен около този нов начин на живот – приемам го с любопитство, изследвам границите си, емоциите си. Всъщност е неимоверно интересно, като на пътешествие, защото е истинско, не измислено или самоналожено. Мен сякаш трудностите ме палят, увличат ме, не ме единствено сломяват.
==
Успявате ли да настроите ума си на вълна четене или писане и кои са заглавията, които ви съпътстват тези дни?
==
О, да, чета си, както обикновено – ни повече, ни по-малко. Слушам аудио книги, докато върша домакински неща или се къпя. Последното впечатлило ме бе „The Gift of Therapy” на Ървин Ялом. Паралелно чета „In Siberia”, изящен пътепис на Colin Thubron.
==
А кое заглавие бихте препоръчали на читателите като актуално за четене или репрочитане точно в този момент?
==
Аз не умея да чета в рамките на някаква актуалност, никога не ми се е случвало. Винаги бих препоръчала любими работи като „Нарцис и Голдмунд“ на Хесе, книгите на Виктор Франкъл, на Карл Роджърс. Те помагат чрез това, че са талантливи, а талантливото има свойството винаги да е актуално.
==
Каква е прогнозата ви за развитието на днешната ситуация и каква - за утрешния свят? Кое в него ще е друго и кое ще се повтори?
==
Ами, случва ни се нещо, което на повечето от нас в живота им не се е случвало. Това е основното. Като всичко за първи път, ще го помня дълго, ще го осмислям повече. Точно както на пътешествие – прогнозите са невъзможни в сегашния момент, защото човек тепърва се пресглобява и намества у себе си промените. Не ми е нужен контрол, любопитна съм да видя как това ще ни се отрази и имам доверие на вселената. Тя знае как се сглобяват нови работи, по-добре от “Икеа”.
==
Кое е най-важното, което трябва да запазим днес?
==
Не искам да давам акъл на никого. За себе си искам да пазя неподправеното любопиство, донякъде влечението към рискови, заплашителни, неуредени случки с неясен край. Само такива ситуации за мен отварят онази пряка линия – да можеш да звъннеш там, на другия край на себе си, и да възкликнеш като сладките баби: „Ало, кой!?“
==
Ако трябва да отправите послание, какво ще е то?
==
Нека е един проникновен откъс от книга на Брене Браун, която тъкмо дочетох: „В основата на смелостта е да бъдеш уязвим - да умееш да балансираш между несигурността, риска и емоционалното разкриване. Нужна е смелост, за да се отворим за радостта. Радостта е вероятно най-уязвимата емоция. Страхуваме се, че ако си позволим да я преживеем напълно, внезапно ще ни сполети нещастие или разочарование. В моментите на истинска радост мнозина от нас репетират за предстояща трагедия. Болката също е емоция, свързана с уязвимостта. Изисква се истинска смелост, за да си позволим да изпитваме болка. Когато страдаме, мнозина от нас на свой ред причиняват болка, вместо да преживеят своята. За да търсим моментите на радост и да участваме в болката, трябва да сме смели. А това означава да бъдем уязвими.”