"Лято на езерата" - една от най-значимите жени в историята за първи път на български

Първият превод на Маргарет Фулър на български език излиза под знака на “Кръг”. Издателството е заложило на „Лято на езерата” - заглавие със заслужено място в историята на американската, а и световната литература. Това е първата книга на писателката, философка и журналистка от XIX в., известна с впечатляващата си ерудиция и висок интелект.

==

Преводът на проф. Албена Бакрачева е първият изобщо на Фулър на български. Към него преподавателката по американска литература е добавила и послеслов, който задълбочено анализира творбата. Текстът е поместен в елегантен том, оформен от художника Кирил Златков като част от неформалната серия на „Кръг” за природописна литература.

==

През 1843 г. Маргарет Фулър, вече добре позната и уважавана в трансценденталния кръг на Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо, пътува с влак, параход, карета и пеша през района на Големите езера – тогава част от американския Див Запад. В „Лято на езерата” тя описва това свое приключение.

==

Литературно-философският пътепис винаги се е противопоставял на лесната класификация; текстът е пътеписен, автобиографичен, социален, но и публицистичен. „Лято на езерата“ е дълбоко размишление върху вътрешното пътешествие и самоизследване на Фулър. Това е четиво, което отвлича читателя по особено красив начин във времето и пространството, за да му покаже живата реалност през очите и сърцето на авторката.

==

Мисълта и грижата за природата и нейните чудеса са основна тема в цялостното творчество на Фулър и „Лято на езерата“ не прави изключение. Освен пътепис, книгата е и своеобразен природопис с елементи на антропологични записки, които изразяват интереса и уважението на авторката към индианците. Според проф. д.ф.н. Албена Бакрачева писателката е отправила взор към примамливата дивота на американския Запад във време, когато по всичко личи, че на „Дивия“ запад му остава съвсем малко живот.

==

В послеслова си за „Лято на езерата“ тя прави и любопитен паралел между описанието на Ниагарския водопад на Маргарет Фулър, с което започва книгата, и това на големия български писател Алеко Константинов, който посещава известната природна забележителност точно 50 години след американката. Тази „българска връзка“ не само емоционално, но и напълно основателно заделя място за „Лято на езерата“ в измеренията на нашия литературен контекст от втората половина на XIX век.

==

==

Сара Маргарет Фулър Осоли (1810–1850) е част от американския трансцендентализъм. Със своята ерудиция и бляскава интелигентност тя се откроява в новоанглийските културни среди от 40-те години на XIX в. и като познавачка на европейската литература в Америка. Описвана е като „гражданка на света“, изпреварила времето си с активната си борба за женските права.

==

„Във време, когато родната й Нова Англия възторжено и всеотдайно пише своята „интелектуална декларация за независимост“ (…) и се е посветила на изграждането на национална, американска културна идентичност, Маргарет Фулър свободно, целенасочено и вътрешно безконфликтно изживява и демонстрира своята веднъж завинаги изградена „безгранична“ културна самоличност. И нищо чудно, че покрай неизменното впечатление за различност, което създава у американските си съвременници, както с перото, така и с ярката си – и независима – личност тя спечелва уважението и направо възхищението на своите велики новоанглийски сънародници Ралф Уолдо Емерсън, Хенри Дейвид Торо и Натаниъл Хоторн (именно тя е прототипът на Хестър Прин от романа на Хоторн „Алената буква“)“, пише проф. д.ф.н. Албена Бакрачева.

==