Книжните препоръки на Scribens за панаира на книгата 2018

Това са препоръките на издателство Scribens за някои от новите им книги, които можете да си вземете на Софийския международен панаир на книгата 2018:

==

📓**“Свръхизискване” от Крис Енчев **

==

Втората книга с поезия на Крис е нежна разходка в изоставени пространства. Взряност в най-малките движения на собственото неразпознаваемо съществуване. Отказ от всичко и борба до смърт със себе си за него. Четете тази книга насаме, на тихо, сещайте се за нея в най-тежките часове.

==

***

свръхизискване

да искаш някой да те обича

докато отсъстваш цял един живот

от себе си

==

📓“Преди тишината” от Теодора Тотева

==

Това е втората самостоятелна стихосбирка на Теодора Тотева, която в много отношения видимо надгражда нейния дебют “Голи стихове”. “Преди тишината“ с право се нарежда сред книгите, заявили себе си и своя автор най-категорично през настоящата поетична година.

==

Рафинирана, но не синтетична, поетиката й се задържа между думите и думите, които няма да изречем. Всеки стих е часовник, сам отмерващ и прекъсващ себе си, когато собственото му битие изтече, за да се прелее в едно пространство, което Теодора отлива, утаява, овеществява така, както е утаил и избистрил дълбочината над себе си нейният изказ. Лапидарна вечност. Бързащият да съобщи света език. Езикът, който завладява, обвива съобщения от него свят. Страниците отгръща и сменя един особен дъх, повей, лъх от отворената гигантска врата, която чака всички ни. От нея се показва друг език и ни призовава.

==

📓Сборникът с разкази “Процедурата по забравяне на човек” от Антония Атанасова

==

Това е втората книга на Антония след романа “Моно” (2016 г). В нея авторката тръгва по следите на въпросите: Дали забравянето е винаги свързано с любов? Има ли по-важно от обичането? Има ли разкази, които носят нежността на поезията, все пак не губят нишка с реалността и провокират да поемем по пътеки, незнайни преди това? Ние ли сме забравени от бога или той е забравен от нас?

==

“Ако някой ми прочете, без да споменава името на автора, няколко изречения от текст на Антония Атанасова, още на второто вече ще знам кой го е писал. И неочакваните преноси на словото, и звънките сравнения, и нежната поезия в категорично реалистичната визуалност, и автентичният авторски слог с характерната подтекстова подплатеност. И най-важното - ненатрапчивата любов към човека във всичките му трогателно смешни усилия да излъже времето, без да може да излъже себе си”, казва за сборника проф. Боян Биолчев.

==

📓“inclavo” от Мария Куманова

Книгата с поезия излиза като награда от Конкурса за издаване на дебютни книги на издателства АРС и Scribens. Сред 60 ръкописа са отличени три и този на Мария е сред тях. “Това е дълбаеща книга. Има Киркегорова ирония между редовете, има прикрита лудост, има и много тишина. Паузата в една сложна партитура понякога е по-важна от нотите. А Куманова прави точно това – играе с нотите партия шах, в която винаги има рокада. Всяка пешка може да стане царица”, казва за текста Нинко Кирилов.