Това са препоръките на издателство “Парадокс” с последните им заглавия, които не бива да пропускате на Софийския международен панаир на книгата 2018:
==
📓“Цинковите момчета” от Светлана Алексиевич
==
С това издание “Парадокс” завършва прословутото литературно петокнижие “Гласовете на утопията. Без тази книга (1989 г., допълнено издание 2013 г.), отдавна превърнала се в световен бестселър, вече е невъзможно да си представим нито историята на войната в Афганистан, нито историята на последното десетилетие на съветската власт, окончателно подкопана от тази ненужна и несправедлива инвазия.
==
Неизличима е мъката на майките на “цинковите момчета”, разбираемо е желанието им да проумеят как и защо са воювали и загивали синовете им в Афганистан. Но научавайки истината, много от тях не могат да я понесат и се отричат от нея.
==
Книгата на Алексиевич е осъдена “за клевета” от съвсем реален съд. Материалите от този позорен процес авторката за пръв път включва в изданието на книгага си от 2013 г., по което е направен и настоящият български превод.
==
📓“Седмата функция на езика” от Лоран Бине
==
Естествено, става дума за ръкопис. Париж, 1980 г. Литературният критик и философ Ролан Барт умира вследствие на пътно произшествие. Той е прегазен насред булевард „Сен Жермен“ от управлявана от българин камионетка с пране.
==
В “Седмата функция на езика” Бине завърта луда тайна история на френската (и не само) интелигенция, в която участници са знакови фигури като Юлия Кръстева, Филип Солерс, Мишел Фуко, Жак Дерида, Луи Алтюсер, Умберто Еко и Цветан Тодоров; няколко млади жигола; двама президенти на Петата република (Жискар д‘Естен и Митеран); Бьорн Борг и Джон Макенроу (задочно); неколцина мустакати българи (въоръжени с чадъри); Логос клуб (тайно философско общество, датиращо от времето на Римската империя); нещастният инспектор Жак Баяр (расист и антиинтелектуален тип), чийто нов случай ще го потопи в дълбините на лингвистиката (за негов ужас); “реквизираният” от Баяр млад преподавател по семиотика Симон Херцог (левичар), който ще “декодира” всичко по пътя си – неслучайно инициалите на името му (в оригинал) съвпадат с тези на Шерлок Холмс.
==
Цялата тази шарена трупа (без Борг и Макенроу) се впуска в небивало преследване на изгубена разработка на лингвиста Роман Якобсон за тайнствената седма функция на езика, даваща абсолютна власт над словото.
==
Брилянтната кримка на Бине е ярка препратка към “Името на розата” и повече от просто намигване към “Шифърът на Леонардо”.
==
📓“Черно-бял роман” от Марион Пошман
Млада жена предприема пътуване към “стоманеното сърце на Русия” – Магнитогорск, митичен град в Урал, роден върху чертожния лист и построен на два континента. В някогашната забранена зона се намира най-големият металургичен комбинат в света, гордостта на Сталин. Героинята посещава баща си, електроинженер на нов промишлен обект, и се подлага на своеобразен експеримент на монотонността, докато Русия се изправя пред нея не просто като емоционално, а като метафизично предизвикателство.
==
Черно-белият роман на Марион Пошман до последната си страница остава верен на дуалността, заложена в заглавието му, и изважда на преден план контрастни двойки като Германия и Русия, човек и природа, одушевено и неодушевено, реално и фантастично, вътрешно и външно, свое и чуждо, и техните сиви зони.
==
📓“Чешки съновник” от Лудвик Вацулик
==
Прозаик, публицист и общественик, Вацулик е един от най-значимите автори на съвременната чешка литература. Той е основна фигура в дисидентските литературни кръгове през 70-те и 80-те години, автор на манифеста на Пражката пролет “2000 думи” и основател на легендарната самиздатска поредица Petlice (“Мандало”).
==
Романът “Чешки съновник” е средищно за чешката проза от втората половина на XX век произведение. За първи път е публикуван в нелегално самиздатско издание през 1981 г., през 1983 г. излиза в знаменитото емигрантско издателство 68´ Publishers в Торонто, а първото официално издание в родината му се осъществява през 1990 г. Съчетавайки автобиографизъм и художествена измислица, достоверност и въображение, фактология и фикция, Лудвик Вацулик създава един от най-оригиналните опити с жанра на романа в родната си литература от последните десетилетия на миналия век.
==
📓“В градините с лалета сянката ми броди” от Гюл Ирепоглу
==
Действието се развива през ХVIII век в Истанбул по време на период, известен като Епохата на лалетата. Пищният дворец Топкапъ сарай е място, където човешка слабост, любов, похот и най-вече алчност ръководят живота на султан, художник, велик везир, а и също и на най-красивите жени в света.
==
Романът проследява отблизо зараждащото се приятелство между талантливия художник Левни и султан Ахмед III, както и интимните взаимоотношения на владетеля в харема. Слуховете за византийско съкровище на един от островите само обогатяват основната сюжетна линия и подсилват мистерията, породена от множеството неизвестни.
==
Като какъв ще остане султан Ахмед III в историята? Като хедонист, естет или реформатор? Какво ще се случи с потомците му? Прочутият Левни почти не помни семейството, което го е отгледало, преди да го вземат като кръвен данък. Кой обаче е той в действителност?
