Сборникът с кореспонденция между австрийския писател Стефан Цвайг **и руския титан на перото Максим Горки** излиза в превод на Венцеслав Константинов в новата поредица „Епистола“ на издателство ЕРГО.
==
Стефан Цвайг и Максим Горки са необикновени явления в европейската духовност на миналото столетие. Въпреки тяхната всепризната значимост, двамата творци се различават коренно по своята същност, светоглед и литературна дейност.
==
Впечатляващото в тяхната кореспонденция от 1923 до 1936 г. е, че самородният, по руски гениален Горки възхвалява Цвайг за неговата култура, информираност, огромни познания и извисеност в тайните на духа. Майсторът на изисканото слово, есеистът и новелистът Цвайг пък отговаря на Горки почти просълзен: „Аз все още се чувствам твърде далеч от простотата на трагичното, упреквам се, че прекалено се увличам в психологията, че не притежавам възвишената непремислена мощ, която при Вас, руснаците, е така възхитителна.”
==
Прочетете ОТКЪС от книгата, едно от писмата на Стефан Цвайг до Максим Горки, приветствие послучай рождения му ден:
==
“Март 1928 г.
До Максим Горки!
==
Когато Вашето име се прочу, Максим Горки, аз още ходех на училище и ние, момчетата, знаехме съвсем малко за Русия. На географските карти, които изучавахме, далеч от нашите градове и реки, се простираше необятен и могъщ, огромен тъмен буреносен облак, идващ от Тихия океан и почти смазващ нашата малка Европа. А учителите ни разправяха: това е грамадна империя, но – за жалост! – твърде изостанала в културно отношение, все още занемарена и варварска, с досадно много неграмотни. Но не мислите ли, че да говорят така високомерно ги е подтиквала политическа омраза! Това не беше нищо друго освен добродушната глупава гордост от нашето прекрасно, напредничаво училищно образование и нашата цивилизованост, в която Европа вече съзираше доказателство за една по-висша човечност. Самите ние поради сапуна и книгите дълго вярвахме в това цивилизационно превъзходство, ние, европейците, а не само тези на училищната скамейка. Едва през 1914 година, когато при първия удар това тънко наметало се прокъса и пред нашия човешки род се разкриха голите мускули на главореза, опознахме цялата му мизерия.
==
После дойде университетът и Русия вече пристъпи към мен с образите на Толстой и Достоевски; тази неочаквана новост ме хвърли в пламенно душевно опиянение. Пред мен се разкри огромна човечност, неподозирана дълбочина на чувството, примамваща като бездна. С какво уплашено възхищение Ви следвахме, пленени от тези великолепно извисени образи, издигнати над всяка посредствена човечност до крайните й полюси на престъпника и светеца! Обичахме тези образи и тръпнехме, бяхме обвързани с тях в някакво доста объркано и почти боязливо чувство. Обичахме ги и тръпнехме, защото между тях и нас витаеше някаква чуждост, нещо безмерно и себевраждебно, от което се плашехме. В душата си аз пламенно обичах тези образи и все пак имах ясното чувство, че не бих могъл да живея с тях, с тези вечно трескави, вечно насилствено самосъздаващи се, самонараняващи се гигантски образи. Тогава за първи път опознах гения на Русия; но още не знаех нищо за нейния народ, за нейната истинска мощ.
==
И тогава при мен дойдоха Вашите книги, Максим Горки; в тях отново опознах нещо ново: руската сила, руското здраве, сърцето и облика на тази велика нация. Ако предишните книги ни показваха изключителни хора, крайностите на руския човек, свръхдуховен и свръхпламенен, ако чрез тях долавях разрушителните сили на този народен дух, то благодарение на Вас опознах съхраняващите хора, които безшумно и скрито създават. Ощастливен почувствах, че истинският народ и тук, и оттатък, и навсякъде, във всички страни, под всички небеса е един и същ, каквито са първичните сили на самата Земя, каквито са пшеницата и ечемикът и подхранваният от същата почва, изчистен от същото слънце свещен първичен елемент. При различните нации и народи хлябът се пече и оформя различно, по-светъл или по-тъмен, по-сладък или по-тръпчив, но градивната субстанция, зърното, е същото. А Вие като никой друг в наше време направихте народа, този първичен елемент, литературно видим. Вие не го доведохте изкуствено до ферментация, не го обожествихте като Достоевски и Толстой, не го изобразихте подсладен и захаросан, както повечето народни писатели: Вие показахте народа с увличаща безпристрастност, с непринудена искреност, с неповторимата неподкупност на Вашия прям и човечен поглед. Вие не преувеличавате и не потискате. Виждате всичко и всичко виждате ясно и вярно. Ето защо погледът Ви, Вашето око, означават за мен едно от чудесата на съвременния свят. Толстой и Достоевски бяха благословени да виждат всичко, което погледът им докосваше, велико и свръхвелико – Вашият гений напротив, Максим Горки, е да сте правдив във възможно най-голяма мяра. Когато изобразявате един човек, готов съм да се закълна, че той е бил такъв, какъвто го виждате, нито по-голям, нито по-малък. Понеже Вашата мяра никога не се заблуждава, тя не подправя и не променя нищо, тя е най-точният и прецизен оптически инструмент на душата, какъвто днес имаме в литературата. Сред хилядите фотографии и хилядите биографични документи не зная друг образ на Толстой, който да запазва този човек така живо и вярно за поколенията, както шестдесетте страници, в които Вие го обрисувате и обяснявате. И също като този най-велик човек Вие със същата правдивост виждате най-клетия скитник, най-окаяния циганин от руската улица. Чрез Вас руският свят стана за нас документален, руският човек ни стана близък и разбираем не само с широката си душа, но и в неговото всекидневно битие, в неговата плътска тленност.
==
Такава грандиозна правдивост на погледа никога не може да бъде при твореца просто функция на окото, тайна техника на зеницата, тя трябва органично да произлиза от почтеността на едно сърце, от вродено първично чувство за правдивост, което обхваща целия човек. Никога не съм имал щастието да Ви срещна лично, но разбирам от всеки ред на творбите Ви победоносната правдивост на Вашата същност. Та човек не може по такъв начин да пресъздаде истината за хиляди и хиляди образи, ако самият не е правдив. Изглежда, сякаш цял един народ Ви е изтръгнал от огромната си анонимна маса като свидетел, та да издигнете за съзерцание неговата същност, да изразите в слово най-тайните му помисли и желания, и Вие сте предали това послание вярно и великолепно. Ако днес знаем много за руския народ, ако го обичаме и се доверяваме на неговата душевна мощ, то в голяма и най-голяма степен дължим това на Вас, Максим Горки, а когато, трогнати и признателни, днес Ви стискаме ръката, чувстваме в нея плътта и топлата струяща кръв на целия руски свят.
==
С обич и уважение, Стефан Цвайг
