Бившият премиер Иван Костов споделя своите "Свидетелства за прехода" в книга
Мемоарите на един от "строителите на съвременна България", които са в почти 600 страници, излизат на пазара на 11 април под знака на "Сиела"
54
Министър-председателят (1997-2001 г.) и настоящ директор на Центъра за анализ и управление на риска Иван Костов споделя своите спомени за едно от най-бурните десетилетия в новата ни история в честни, откровени и аргументирани мемоари.
==
Книгата „Свидетелства за прехода“ ще се появи на пазара на 11 април с логото на издателство „Сиела“, а премиерата е същия ден от 18,30 ч. в зала „Концертна“ на Централен военен клуб, като участие в дискусията ще вземат Захари Карабашлиев и проф. Калин Янакиев.
==
**В почти 600 страници българският държавник прави хладнокръвен разрез **
==
в една от най-дълбоките и все още незараснали рани на близкото минало – началото на прехода на България към демокрация и пазарна икономика.
==
В центъра на мемоарите си Иван Костов поставя страната и процесите, през които тя преминава до поканата за започване на преговори за членство в Европейския съюз в края на 1999 г. По този начин 47-ият премиер създава важен исторически документ, даващ началото на нов, необходим, макар и болезнен разговор за пътя и цената на модернизирането и европеизирането на демократична България.
==
Ето какво казва проф. Калин Янакиев за книгата:
==
„Драматичното десетилетие на прехода през погледа на държавника, реформатора, строителя на съвременна България Иван Костов – самото това прави тази книга изключително важен исторически документ, който със сигурност ще възбуди (или възобнови) обществения дебат около личността на големия политик.
==
Само че в центъра на неговите мемоари стои не той самият, а страната ни – борбата за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране. И тъкмо тази – както ще се увери читателят – тежка, мъчителна борба е онова, което все още не е достатъчно (и достатъчно честно) осветлено за българското национално съзнание.
==
А личното свидетелство на Иван Костов е от неоценима важност за това осветляване. Началото на усилията – в една собствено фалирала към началото на 1990 г. държава, разногласията вътре в СДС (на „перестройчици“, реставратори носталгици и същински реформатори), непрекъснатата съпротива на бившите комунисти: всичко това – концентрирано в лица и събития, които помним, но за които все още трудно се ориентираме – е изложено с невероятна откровеност, непреборима обоснованост (и понякога безпощадна критичност и самокритичност) от големия държавник.
==
След това – периодът на Виденовата криза и вече личното лидерство в процесите по нейното разрешаване от страна на Костов – трудните реформи, драматичните събития около войната в Югославия, решителният отказ да дадем небето си на Русия, осигуряването на бъдещето ни в ЕС и НАТО.
==
Всичко това е разказано от автора на тези мемоари без самоизтъкване, но и без да са оставени без отговор нито една инсинуация и клевета, които и до днес следват министър-председателя, оставил най-дълбоката диря в най-новата ни история.”