Предложенията на издателство "Рива" за Пролетния базар на книгата 2019

“Татуировчикът от Аушвиц” от Хедър Морис

==

През 1942 г. Лали Соколов е депортиран от Словакия в Аушвиц. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само да оцелее, а и да се погрижи Гита също да доживее свободата. Така започва една от най-жизнеутвърждаващите и незабравими истории за Холокоста - историята на татуировчика на Аушвиц.

==

“Тази книга ще се чете и след сто години. И тогава сигурно още ще е в списъка с най-продаваните заглавия. Книга, заради която човек губи съня си и то не само защото не може да я остави”, казва за нея писателят Джефри Арчър.

==

“Всички на носа на гемията” от Деян Енев

==

Ето какво пише за книгата писателят Димитър Коруджиев: “Винаги съм смятал Деян Енев за много талантлив писател. Той не е описвал никога победителите, блясъка или полублясъка. Той описва кротките неудачници - неизвестни хора, които обитават тихите кьошета на битието. Той търси спасението на човешкия род в дълбините на живота, в забравените места. Там, където нищо не поддържа съществуването ни тъй здраво, както обичта и помощта, които получаваш от някоя “душичка”. Помощ, винаги непреднамерена, тъй като става дума за хора, на които и през ум не им минава да искат нещо повече от това, което имат.

==

Във време като нашето подобна проза е безценна, тъй като в озлоблението си от живота ние често отминаваме тази негова най-труднозабележима и най-обновителна същевременно страна. Самият факт, че точно сега един автор не се поддава на никое от изкушенията - да бъде отчаян или циничен, да ругателства и да е нецензурен, говори много за вътрешните устои на Деян Енев и неговите качества като творец.”

==

“Ален Делон. Ангел и хулиган” от Венсан Киви

==

Предопределен да поеме процъфтяващ семеен бизнес, Ален Делон твърде млад попада в киното и така се спасява от банална съдба. Благодарение на режисьори като Клеман, Висконти и Мелвил, с най-хубавите си роли в “Под яркото слънце”, “Гепардът” и “Самураят”, той става символ на френското кино. Ангелската му красота и романтичните връзки с Роми Шнайдер и Мирей Дарк будят възхищението на публиката. Но със стремежа да осребри визията си, с връзките си с подземния свят, както и с това, че се ограничава до роли на ченге или хулиган, предизвиква спорове.

==

Венсан Киви е изучил документи, разговарял е с най-близкото обкръжение на звездата и е разкрил трагизма на Ален Делон – зад незабравимите роли, желязната воля и стремежа за усъвършенстване виждаме образа на човек, който е в плен на собствения си мит.

==

“Колективният фалш. Есета, част 4” от Георги Марков

==

Повечето от есетата са непубликувани досега, макар и да са познати на слушателите на “Дойче Веле” и Би Би Си в периода от 1971 до 1978 г. Писани преди почти половин век в контекста на друго общество, текстовете на Георги Марков и днес звучат плашещо актуални.

==

“Ето, че стигаме до първата голяма тема на българското съвремие – до конфликта индивид – общество. Този конфликт е стар, колкото е стар и светът, но днес у нас той има нови измерения и нов мащаб. Никога преди с такава крещяща яснота и категоричност не е бил поставян въпросът за отказа на човека от неговата собствена индивидуалност и превръщането му в униформен член на униформеното общество.” Георги Марков

==

“Цената на златото. Завръщане. Досиетата” от Генчо Стоев

==

“С появата си “Цената на златото” има триумфален успех. Тя е една от най-значимите исторически книги в българската литература”, пише за нея проф. Светлозар Игов.

==

“Не свалям ореолите от главите на плеядата известни мъченици и герои от другите центрове на Априлското въстание. Но и сърцето, и съзнанието ми имат право да положат цветята си тъкмо пред делото на един от гениите на това въстание, пред даскал Петър Бонев, най-точния стрелец срещу робството, най-ефикасния майстор на свободата по това време. И за съжаление – най-непознатия”. Генчо Стоев