Предложенията на издателство "Рива" за Пролетния базар на книгата 2019
Сред тях са "Татуировчикът от Аушвиц" от Хедър Морис, "Всички на носа на гемията" от Деян Енев, трудове на Георги Марков и Генчо Стоев, биография на Ален Делон
147
“Татуировчикът от Аушвиц” от Хедър Морис
==
През 1942 г. Лали Соколов е депортиран от Словакия в Аушвиц. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само да оцелее, а и да се погрижи Гита също да доживее свободата. Така започва една от най-жизнеутвърждаващите и незабравими истории за Холокоста - историята на татуировчика на Аушвиц.
==
“Тази книга ще се чете и след сто години. И тогава сигурно още ще е в списъка с най-продаваните заглавия. Книга, заради която човек губи съня си и то не само защото не може да я остави”, казва за нея писателят Джефри Арчър.
==
“Всички на носа на гемията” от Деян Енев
==
Ето какво пише за книгата писателят Димитър Коруджиев: “Винаги съм смятал Деян Енев за много талантлив писател. Той не е описвал никога победителите, блясъка или полублясъка. Той описва кротките неудачници - неизвестни хора, които обитават тихите кьошета на битието. Той търси спасението на човешкия род в дълбините на живота, в забравените места. Там, където нищо не поддържа съществуването ни тъй здраво, както обичта и помощта, които получаваш от някоя “душичка”. Помощ, винаги непреднамерена, тъй като става дума за хора, на които и през ум не им минава да искат нещо повече от това, което имат.
==
Във време като нашето подобна проза е безценна, тъй като в озлоблението си от живота ние често отминаваме тази негова най-труднозабележима и най-обновителна същевременно страна. Самият факт, че точно сега един автор не се поддава на никое от изкушенията - да бъде отчаян или циничен, да ругателства и да е нецензурен, говори много за вътрешните устои на Деян Енев и неговите качества като творец.”
==
“Ален Делон. Ангел и хулиган” от Венсан Киви
==
Предопределен да поеме процъфтяващ семеен бизнес, Ален Делон твърде млад попада в киното и така се спасява от банална съдба. Благодарение на режисьори като Клеман, Висконти и Мелвил, с най-хубавите си роли в “Под яркото слънце”, “Гепардът” и “Самураят”, той става символ на френското кино. Ангелската му красота и романтичните връзки с Роми Шнайдер и Мирей Дарк будят възхищението на публиката. Но със стремежа да осребри визията си, с връзките си с подземния свят, както и с това, че се ограничава до роли на ченге или хулиган, предизвиква спорове.
==
Венсан Киви е изучил документи, разговарял е с най-близкото обкръжение на звездата и е разкрил трагизма на Ален Делон – зад незабравимите роли, желязната воля и стремежа за усъвършенстване виждаме образа на човек, който е в плен на собствения си мит.
==
“Колективният фалш. Есета, част 4” от Георги Марков
==
Повечето от есетата са непубликувани досега, макар и да са познати на слушателите на “Дойче Веле” и Би Би Си в периода от 1971 до 1978 г. Писани преди почти половин век в контекста на друго общество, текстовете на Георги Марков и днес звучат плашещо актуални.
==
“Ето, че стигаме до първата голяма тема на българското съвремие – до конфликта индивид – общество. Този конфликт е стар, колкото е стар и светът, но днес у нас той има нови измерения и нов мащаб. Никога преди с такава крещяща яснота и категоричност не е бил поставян въпросът за отказа на човека от неговата собствена индивидуалност и превръщането му в униформен член на униформеното общество.” Георги Марков
==
“Цената на златото. Завръщане. Досиетата” от Генчо Стоев
==
“С появата си “Цената на златото” има триумфален успех. Тя е една от най-значимите исторически книги в българската литература”, пише за нея проф. Светлозар Игов.
==
“Не свалям ореолите от главите на плеядата известни мъченици и герои от другите центрове на Априлското въстание. Но и сърцето, и съзнанието ми имат право да положат цветята си тъкмо пред делото на един от гениите на това въстание, пред даскал Петър Бонев, най-точния стрелец срещу робството, най-ефикасния майстор на свободата по това време. И за съжаление – най-непознатия”. Генчо Стоев