Предложенията на издателство "Лист" за Пролетния базар на книгата 2019

„Джейн Остин у дома” от Луси Уорсли

==

Джейн Остин не доживява да подреди свой дом и да види името си на корица. Притежава обаче малко махагоново писалище и обичта на сестра си Касандра. Повече не ѝ е било нужно, за да промени тихо света с книгите си. Ухажват я, искат ръката ѝ, но тя избира да бъде бедна и свободна.

==

„Джейн Остин у дома” е най-изчерпателната, достоверна и вълнуваща биография на великата писателка, дело на професионален историк. С тази книга обикаляме местата, където е живяла авторката на „Гордост и предразсъдъци”, промъкваме се из коридорите на ума ѝ, проникваме в сърцето ѝ. Книгата проследява нейното всекидневието, надниква в оцелелите писма и спомените на близките ѝ, вдига завесата на цялата Джорджианска епоха.

==

„Сивият мъх сияе” от Тор Вилхялмсон

==

В исландските саги Тор е богът на гръмотевиците, светкавиците и бурите и защитник на човечеството. В исландската литература Тор Вилхялмсон е пазител на знанието, господар на метафорите, автор на романи, разкази и поезия, както и на безброй есета и статии за културата и изкуството. Пътешественик и космополит, интелектуалец на висотата на Умберто Еко и негов преводач, за жалост Вилхялмсон е абсолютно неизвестен в България, макар да е сред най-великите умове на ХХ век. Освен писател, библиотекар и преводач, той е и художник.

==

„Сивият мъх сияе” излезе в България 33 години след появата си в Исландия и с ореола на ключово произведение за съвременната исландска и скандинавска литература. Романът е едновременно разказ за духовното израстване на един млад мъж, панорама на исландския бит от XIX век и хронология на действителен съдебен процес от същата епоха.

==

Мъхът от заглавието е метафора, родена от природата. „Мъховете обикновено се трупат по скалите и камъните на едри сивкави петна. На светло не привличат вниманието, но на тъмно издават слаба мъждива светлина, блещукат, тлеят или проблясват, сякаш за да помагат на нощните странници да намерят пътя или просто за да им напомнят, че дори мракът не е пълен мрак. Тази светлина в тъмнината е в естеството на нещата и е навсякъде около нас – слънцето зад всеки облак, напредъкът във времена на суеверия, стремежът към свобода въпреки тиранията. Именно тези мъхове ни въвеждат в големия роман на исландския писател Тор Вилхялмсон”, казва в послеслова на книгата преводачът Стефан Паунов.

==

„Пердето на бавачката Лъгтън” от Вирджиния Улф

==

Вирджиния Улф авторка на детски приказки? Който е чел „Вдовицата и папагалът”, излязла в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” преди две години, знае, че писателката е майсторка и в измислянето на истории за хлапета.

==

„Пердето на бавачката Лъгтън” е втората приказка, която леля Вирджиния създава по заръка на двамата си племенници. И тя досега не е издавана в България, а заслугата да стигне до читателите е на преводачката Иглика Василева.

==

Когато бавачката захърка, се случват тайнствени неща! Или пък не?

==

„Непознатият” – разкази и есета от Александър Вутимски

==

На 30 юли се навършва век от рождението му и издателство „Лист” отбелязва годишнината с изящен том с твърди корици, в който са събрани шестнайсет разказа и петнайсет есета, останали непубликувани приживе.

==

Биографията на лирика е пълна с трагизъм, а произведенията му преливат от съзерцание, меланхолия и съмнения. Няма друга такава фигура в българската културна действителност през 30-те и 40-те години. Вутимски е различен и самотен.

==

Според Марин Бодаков моралните есета на Вутимски, включени в настоящото издание, са „отрезвяване след опиянението - опиянение, за да забравиш безпомощността си в свят, който не те харесва, но който и ти самият не харесваш… Развратен свят, който теб самия смята за развратник, а ти просто си отвратен и много уморен от него. За мен тези малки есета са не само рицарска ризница - те са път към смирението, простотата, спокойствието…”

==

“Онзи в мен” от Сам Шепърд

==

Този прогарящ, провокиращ роман започва с груба метаморфоза – един мъж се събужда в празната си къща, сред дървета и вой на койоти, за да започне всекидневното си пътуване из преплетените пътища на миналото и настоящето.

==

В първия си роман носителят на „Пулицър” за драматургия Сам Шепърд се опитва да постигне пределна искреност, да позволи на онзи, който обитава всеки от нас, фракталното същество от минало, настояще и сънища, да разкаже за любовта, самотата и за неравния, неизбродим пейзаж на вътрешната ни пустиня.