"Моят едипов комплекс и други истории" събира 30 истории на "ирландския Чехов" Франк О`Конър
Самостоятелният том от 640 страници е дело на издателство „Лист”, преводът е дело на Иглика Василева, а корицата – на Дамян Дамянов
112
Франк О’Конър (1903-1966) е познат в България най-вече на любителите на късия разказ от няколко антологии. За тях името му е като парола, таен код, който указва къде има литературно съкровище.
==
Сега до него имат достъп всички – 30 от най-добрите разкази на Франк О’Конър излизат в самостоятелен том от 640 страници със заглавие „Моят едипов комплекс и други истории”. Зад книгата стои издателство „Лист”, преводът е дело на Иглика Василева, а корицата – на Дамян Дамянов.
==
Наричат Франк О’Конър „ирландския Чехов” заради думите на нобеловия лауреат Уилям Бътлър Йейтс: „О’Конър прави за Ирландия това, което Чехов направи за Русия”. Писателят Ричард Елман го обявява за „Флобер сред блатата”, а през 2000 г. е учредена наградата за къс разказ „Франк О’Конър”.
==
В „Моят едипов комплекс” историите на ирландския писател са подредени хронологично, не само спрямо живота на автора, а според живота на всеки от героите. Първите разкази описват детството, следващите – зрелостта, а последните навлизат в старостта и насочват вниманието към мисълта и подготовката за смъртта. Точно тази книга преди години е открита случайно в книжарница от Джулиан Барнс, който казва, че само голям писател би сложил такова заглавие на своя творба.
==
**Във всеки от разказите на О’Конър има поне едно зрънце от лично преживяна история. **
==
На четиринайсет Франк О’Конър напуска училище, на петнайсет воюва срещу Короната – влиза в редиците на ИРА и подрива властта на Негово величество Джордж V. На деветнайсет е хвърлен в затвора заради бунтовната си дейност и престоява там една година, а на четиридесет вече е признат писател. Работил е като учител по ирландски, библиотекар, преводач и директор на театър.
==
Франк изплаква на този свят на 17 септември 1903 г. с името Майкъл Франсис О’Донован. Когато го ражда, майка му Мeри е на 38 години и той остава единственото ѝ дете. Баща му Майкъл е ветеран, горд с двете си пенсии от Британската армия, тежък алкохолик и черноработник. Редовно малтретира жена си и сина си, а заради пиянството не може да си намери стабилна работа. Затова майката издържа семейството като чисти чужди къщи.
==
Бъдещият писател обожава майка си, а отношението към баща му е горчиво негодувание. Той сменя фамилията си О’Донован с моминската на майка си - О’Конър. И вместо Майкъл, предпочита да го наричат Франк – от Франсис. В спомените си той нарича детството си „онези ужасни години” и признава, че никога не е успял да прости на баща си стореното зло.
==
Когато майка му е на седемдесет, О’Конър с ужас научава от личния си лекар, че тя от години страда от хроничен апендицит, стоически е издържала на болките и никога не е имала време или пари да отиде на лекар.