"Утопия" на Томас Мор в ново, трето издание на български
Използван е преводът, който покойният проф. Александър Милев прави от латински език през 1970 г., а корицата и оформлението са дело на Милена Вълнарова
113
Една утопия настъпва с политическата есен. Утопията на Томас Мор.
==
Трактатът на великия английски философ и държавник от 1516 г. е подходящо четиво за всяко време на годината, но през изборния сезон изглежда по-актуален от всякога.
==
Издателство „Лист”, отпечатало във философската си серия основополагащите трудове „Левиатан” от Томас Хобс и „За обществения договор” от Жан-Жак Русо, сега хвърля ръкавица на читателите с „Утопия” от Томас Мор като предлага трето издание на това произведение в България.
==
Използван е преводът, който покойният проф. Александър Милев прави от латински език през 1970 г., а корицата и оформлението са дело на Милена Вълнарова.
==
Утопия е мястото, където Томас Мор (1478-1535) вижда осъществен хуманистичния си политически идеал. Описва го най-подробно, но сякаш случайно забравя да уточни само едно – географското местоположение на острова, чието население се радва на „най-добрата форма на управление”.
==
„Нали е съвсем неправилно и неблагодарно онова общество, което отделя толкова щедро блага за така наречените благородници, за банкерите и другите подобни, които нищо не работят и живеят като ласкатели и уредници на празни удоволствия, а пък не полага никакви грижи за земеделците, въглищарите, наемните слуги, каруцарите и занаятчиите, без които никакво общество не би могло да съществува?”, пита от страниците на трактата си Мор през 1516 г.
==
Тринайсет години след излизането на книгата изтъкнатият хуманист е назначен за лорд-канцлер на Англия от крал Хенри VIII, но това не му носи облаги. Монархът се стреми към абсолютна власт, а утопичният идеал на Томас Мор изключва това. Затова и философът управлява като канцлер само три години – от 1529 до 1532-а, а след още три подлага глава на дръвника със съзнанието, че е бил пророк на собствената си участ: когато през 1514 г. го поздравили заради особеното благоразположение към него от страна на властелина, той отговорил: „Ако на цената на моята глава Хенри би могъл да се сдобие с някой замък във Франция, тя тутакси ще отлети от раменете ми“.