Античният епос "Енеида" отново на пазара

Епичната поема, с която различни владетели и обикновени хора векове наред предсказват бъдещето си, излиза на български след дълго отсъствие от книжния ни пазар. Издателство „Кръг” публикува античната творба на Вергилий с корица от Виктор Паунов и в забележителния превод на Георги Батаклиев, чието последно издание е отпреди 39 години.

==

В новото издание на епоса от 9896 стиха са включени също така карта на пътешествието на Еней, родословно дърво на всички герои и подробни пояснителни бележки.

==

Публий Вергилий Марон заема централно място в литературния канон на цяла Европа по-дълго, отколкото който да е друг писател. Данте го нарича „най-висшият поет” и го „взима” за водач из Ада и Чистилището в първите две части на своята „Божествена комедия”.

==

През XX век Елиът казва, че той е „класикът на цяла Европа”. Съвременниците му разказват, че е бил посрещан в театъра по-възторжено от самия император. Самият владетел по онова време в Рим Октавиан Август едва ли е имал нещо против, като голям любител и покровител на изкуствата, включително и на Вергилий.

==

Вергилий, Хораций и Овидий сформират триото майстори на словото, които превръщат римската поезия в класическа и оказват силно влияние върху цялата европейска поезия по-късно. Вергилий е пръв по време на поява. Той оставя три големи поеми – „Еклоги” („Буколики”), „Георгики” и „Енеида”.

==

Прочува се още с първата – „Еклоги”. В четвъртата ѝ част прави предсказание, че скоро ще се роди дете, което ще донесе нов Златен век на света. По-късно християните решават, че става дума за раждането на Христос. Вероятно заради това през Средновековието го почитат наред със старозаветните пророци, изобразяван е и на църковни стенописи.

==

От заможно семейство, поетът се отказва от адвокатска кариера и се посвещава на философията и поезията. Той е сред кръга на прочутия Меценат, чийто име днес е синоним на подкрепа за артисти. Вергилий приема щедри финансови дарения от своите почитатели и се твърди, че състоянието му достига 10 милиона сестерции.

==

Работи върху „Енеида” през последните 10 години от живота си – от 29 до 19 г. пр. н. ера. На смъртния си одър поетът иска от приятелите си да изгорят ръкописа. За радост те не го правят и когато умира, го публикуват. Книгата веднага става хит с неувяхваща слава, а нейният автор се превръща в мъдрец, пророк и магьосник. Още в античността се ражда гадателска практика – затваряш очи, отваряш „Енеида” и пасажът, който посочиш, ти предсказва бъдещето.

==

„Енеида” е огледален образ на омировите „Илиада” и „Одисея”. В първите шест книги Еней, също като Одисей, пътува по море, преживява приключения, посещава странни земи, влюбва се и се разделя с любимата, минава и през подземното царство. Във вторите шест книги той, троянецът, с родина, завладяна от гърците, на свой ред със сила завладява земи в днешна Италия и ги превръща в нов дом за собствения си народ. Пречи му богинята Хера, римската Юнона, тя прави пътуването му по-дълго, като му поставя различни препятствия.