Три нови заглавия от издателство "Ерго" - на Геза Чат, Владислав Христов и Пламен Антов

Три нови книги пуска на книжния пазар издателство “Ерго”: новото допълнено и преработено издание на “Опиум” от Геза Чат, новата стихосбирка на Владислав Христов “Писма до Лазар” и сборника с разкази “Голямо червено слънце, самотни електрически светлини” на Пламен Антов.

==

Авторът на „Опиум“ Геза Чат е известен унгарски писател, написал едни от най-впечатляващите кратки разкази на унгарската литература в началото на ХХ век. Книгата съдържа седем нови, непревеждани досега негови разказа, както и най-доброто от „Дневник 1912-1913 г.“.

=

Преводът от унгарски е на Мартин Христов, Мина Цонева и Здравко Чубриев. Художник е Ася Колева-Стоянова. Книгата е 346 стр. с цена 19,00 лв.

==

Опитал съм се да подбера онези разкази на Геза Чат, които са най-характерни за творчеството му и имат актуално звучене, но тук намират място и някои от литературните му експерименти, съобщава издателят. Инкриминираният „Дневник“ на автора съдържа пълния текст на оригинала с незначителни съкращения.

==

В разказите на Чат, белязани от стилистиката на натурализма и пропити от ярките багри на символизма, оживява свят на ненависти и тайни страсти, на чудовищни злодейства. В творчеството му се преплитат мистичните детски изживявания и визии, сексуалността и бруталността на човека, загадките на човешката душа и смъртоносните ѝ проявления.

==

Геза Чат е писателският псевдоним на Йожеф Бренер (р. 1887 г. в Сабадка, днес Суботица, Сърбия). Той е не само изкушен лекар-морфинист и донжуан, но и музикален критик, сред първите в Унгария, които признават значимостта на композитора Бела Барток, съчинява и паметни студии и за Пучини и Вагнер. През 1909 г. завършва медицинския факултет на Будапещенския университет и интересите му го насочват към все още прохождащата тогава психоанализа. Огромно влияние върху него и творчеството му упражняват Дарвин, Юнг и най-вече Фройд, а резултатите от психоаналитичните му изследвания се радват на всестранно приложение.

==

**Отскоро в избрани книжарници е и новата книга с поезия на Владислав Христов „Писма до Лазар“ **(84 стр., цена 10,00 лв.), писана в периода 1998-2018 г., в която ще откриете една различна, не по-малко завладяваща поетика.

==

“Новата книга на Владислав Христов възпира залеза на съвременната българска поема. Авторът ни показва мощно метафорично мислене, което задвижва модернистката центрофуга за производство на смисъл. Текстовете са спомен за онези изстъпления на модернизма, които ни свързват с небесата – спомен и желание за красота, невъзможност, за щурм в промяната на съзнанието”, пише Марин Бодаков.

==

“В поемите си Владислав Христов създава поетически ефир, в който различните поети и поетически стилове се срещат, обменят духовни същности, изясняват се, и се допълват. „Писма до Лазар“ изобилства от динамични философски картини, природни и градски реалии, смисли и внушения, убягнали на обикновения поглед. Поетът ни увлича в това пътуване към човешката същност, наелектризира ни с желание да споделим възторзите и отчаянията му”, пише и Палми Ранчев.

==

Последната книга от литературната триада на издателството е „Голямо червено слънце, самотни електрически светлини“ на Пламен Антов, която съдържа четиринайсет нови разказа (128 стр., цена 13,00 лв.). Авторът представя самостоятелни случки, дискретно свързани от фигурата на скитащия се по пътищата на днешна България разказвач. Истории, пронизани от усещането за една много човешка екзистенциална самота. Този тон не заглъхва дори и в най-комично разказаните истории и по всичко личи, че идва от високо.

==

“Това е книга за днешна България и на пръв поглед тя лесно би могла да се определи като реалистична. Реализмът й обаче е от по-особено естество. (…) Тази странност, това обезпознаване на уж очевидното продължава из цялата книга. Действието се извършва на места, където човек попада по случайност и едва ли някога се връща отново”, пише Кристин Димитрова.

==

“Наситени с действие, с диалог и речева характеристика, която издига и прави различими героите, разказите преливат един в друг. На места са със сходна елегична атмосфера, другаде са остри, брутални – и заради екстатичността на поведението, и заради сгъстеното психологическо време. Разказите показват характерни страни на всекидневието по-скоро психологически, отколкото чрез изобразяване на бит, и заради това често са извън актуалната литературна конвенция”, пише и Палми Ранчев.

==

Пламен Антов (1964 г., Монтана) е автор на 16 книги с поезия, разкази, пиеси, литературна критика и теория. Последните от тях са „Граници на забавяне“ (2013, белетристика), „Поетът е хтонично същество“ (2015, поезия, фрагменти, фотографии), „Българският постмодернизъм ХХІ–ХІХ в. Към философията на българската литература“ (2016, монографично изследване). Антов е доц. д.ф.н. в Института за литература към БАН.