"Как станах монахиня" – нов роман на Сесар Айра на български
Този път предизвикателството започва с отвращението на едно момченце (или момиченце?) някъде в Аржентина, което опитва сладолед за първи път – на вкус той е ягодов и кошмарен и ще промени живота му завинаги
https://literaturnirazgovori.com/201911200857
https://literaturnirazgovori.com/newbooks/2019/11/20/08-57-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%85-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%BD%D1%8F-n%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%80-%D0%B0%D0%B9%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8.html
111
Аржентинският чудак Сесар Айра, когото букмейкърите редовно слагат в листата с потенциални носители на Нобелова награда за литература, се представя на българския читател с нова книга. Тези дни с логото на издателство „Лист” излезе романът му „Как станах монахиня”, нареждан сред най-добрите му произведения.
==
Това е третото заглавие на Айра в каталога на издателството, и както и другите две – „Мрамор” и „Разговорите”, то също е в превод на Нева Мичева.
==
Този път предизвикателството започва с отвращението на едно момченце (или момиченце?) някъде в Аржентина, което опитва сладолед за първи път – на вкус той е ягодов и кошмарен и ще промени живота му завинаги. В тази книга Сесар Айра вкарва читателя във водовъртеж със сцени от училището и затвора, впечатления от радиотеатъра и детските приятелства, прозрения за лъжата и вендетата.
==
За творчеството му критиците казват, че е библиотека и който го чете, получава достъп до нова глава не само от аржентинската литература, но и въобще от белетристиката и есеистиката на испански. Както отбелязва вестник “Ел Паис”: „Стратегията му е виртуозно да се откаже от всяка прозрачност и да постави под съмнение лесните тълкувания. Реалността присъства, но е неразгадаема”.
==
Самият Айра пък определя нещата така: „Невероятното се съдържа в романите, но романите се съдържат в реалността.“ Известен е с това, че преобръща традиционната представа за смисъл. Той самият твърди, че го вдъхновява дзенбудизмът – неговата склонност към отклоняване от обикновеното и очакваното, както и централната идея за пустотата, според коментара на „Нойе Цюрхер цайтунг”.
==
Корицата и графичното оформление на книгата са дело на Костадин Кокаланов.