Книжните препоръки на издателство "Лексикон" за панаира на книгата 2019
Сред тях са сборник с разкази и роман на Здравка Евтимова, две книги на Калин Терзийски, новата книга на Весела Василия, късния дебют на един роден разказвач - "Злопатници" на Георги Белев
164
**„Добрата страна на нещата“ от Здравка Евтимова **
==
Сборник с прекрасни разкази, в които герои са обикновени хора с необикновени съдби. В тях се преплитат добро и лошо, любов и ненавист, трагедия и комедия. Но нищо не е сигурно, камо ли пък вечно. В доброто има и лошо, в любовта – омраза, а тъжното върви ръка за ръка със смешното.
==
“В тези разкази Здравка Евтимова търси хубавите страни на лошото, а понякога и обратното. Тук са събрани травмите и катастрофите от ежедневието, любовите и разлюбванията, изневерите, разделите, опрощаванията и отмъщенията… И разбира се, тревогата за децата – отчаяно оптимистичните и смели малки мъдреци, обичани и повечето пъти неразбирани от възрастните.” – проф. Алберт Бенбасат
==
“За теб, за мен” от Здравка Евтимова
==
„За теб, за мен“ е на пръв поглед кримка в стил Агата Кристи. Когато го зачетеш по-внимателно, разбираш, че това всъщност е сериозен роман за хората и техните стремежи. За моралния избор и за пътя към ада, който е постлан с най-добри намерения. Роман за доброто и злото, с прецизен психологически детайл за (не)човешкото у всеки от нас.
==
“Наследството” от Весела Василия
==
“Вярвам, че пътят към духовното е част от житейския път на всеки от нас, независимо дали го съзнаваме или не. Всеки от нас е имал моменти, когато е усещал връзката и единението си с небето и земята, с природата и с ритъма на Вселената. Тази книга ще ни потопи в превратностите и изпитанията на живота и в мъдростта на духовното познание. Приключения и премеждия, загадки и размисли, малко мистика и малко романтика. Пътят към духовното може да изглежда и така, стига да сме готови за него и да си позволим да го изживеем.” – Весела Василия
==
**“Злопатници” от Геоги Белев **
==
"”Злопатници” на Георги Белев е истински шедьовър – късен дебют на родѐн разказвач, който въпреки отдалечеността си от „литературния живот“ живее в литературата – и като читател, и като писател. Неизвестен досега за литературните среди, Георги Белев би трябвало да направи впечатление със самобитното си повествуване – преднамерено наивистично и изкусно хитроумно, хем новопроглеждащо, хем знаещо. Това е книга, която ще зарадва много читатели.” – Доц. д-р Елка Димитрова, БАН
==
“Вълнения” от Калин Терзийски
==
“Тези разкази са писани често по конкретни поводи. Пишех ги така: оглеждам се, погледът ми търси, попада, извършва се странната и невероятна реакция между външно за човека събитие и човешки ум… И аз сядах и написвах, за час, за два, за ден един малък етюд, малък къс поезия без рими или както щеш го наречи…
==
Остава ми само да тръпна, да очаквам, да пристъпвам от крак на крак. Затова те моля, читателю – бъди сериозен. И когато се смееш на написаното – пак бъди сериозен. Защото за теб лъжа – за мен истина, аз съм ти поверил живота си. Или поне една част от него.” – Калин Терзийски
==
“Задругата” от Георги Божилов
==
„Задругата“ е сред най-продаваните български книги за 2019 г. 14 седмици тя беше на първо място по продажби и спечели изборът на книжарите на „Хеликон“. “Всъщност „Задругата“ на Добри Божилов (изд. “Лексикон 2019) е чудесен приключенски роман, написан в традициите на Александър Дюма и Уолтър Скот, с малко влияние от патетиката на Вазов и Антон Дончев и най-вече подобен на конспиративната мистика на Дан Браун”, пише за него Силвия Недкова.
==
“Приказник”
==
Тази книга разтваря пред малкия читател вратите на сияйните палати на българската мъдрост. Тя представя чрез перото на класиците ни добродетелният свят на детето. Втурва неговото въображение в простите-сложни неща, които правят живота. Чрез тази книга доброто незабелязано прониква в детската душа, за да я озари с още светлина и за да ѝ пошепне: „Чист свят съществува! Книга за всеки български дом.
==
“Любовта на 35-годишната жена” от Калин Терзийски (ново издание)
==
Това е ново издание на сборник с разкази на Калин Терзийски. Нещата в него са писани в период от близо десет години до 2009 г. През него авторът преминава дълъг път и сменя много различни житейски състояния.
==
“Та какъв е писателят - ревнив към своите мисли и прозрения. Иска да са единствени на света. Уникални по дълбочината си и красотата си. Пък на всичкото отгоре иска и да му ги разбират. Хората (ако не всички, то поне повечето) да ги разбират като свои. Пък отгоре на това и да им се възхищават! Леле майко! Момиченце е творецът, казвам ви!” – Калин Терзийски