"Тук сме" на Ян Балабан - десет много чешки разказа

„Тук сме“ на Ян Балабан (прев. Красимир Проданов) събира десет разказа, фини и красиви като дантела, които като че ли разкриват една цялостна история - просто е нужно време да опознаем детайлите и да подредим пъзела, съобщават издателите от „Изида“. В Чешкия център се състоя премиерата на книгата, представена от преводача й.

==

Ангели със счупено крило – и така можем да определим героите, които рисува Ян Балабан. Един от тях, Петър, иска да създаде картината на живота си като улови в нея светлината. Емил пък е твърдо убеден, че е провалил всичко и сега пред него има един изход – смъртта. Точно тя се докосва до Саша, която разбира, че цял живот е бягала от истината, а да си отиде от този свят, без да я приеме, просто не може…

==

Ян Балабан живее и твори в един от най-суровите чешки градове – Острава. Затова и атмосферата на Чешкия север се е отпечатала и в десетте разказа на „Тук сме“. Героите му са хора, изпуснали нишката на живота си. Те страдат и търсят истината, взират се напразно в миналото си, пръв техен другар често е бутилката, затова дори и душата си представят така – като тайнствена бутилка, която се носи нейде из човешкото тяло. Надеждата обаче прозира във всички разкази – без нея героите вехнат и стават прозрачни, по думите на един от тях. Надеждата слепя съдбите им.

==

Стилът на Ян Балабан дава сериозно основание на чешките критици да заговорят и за нов начин на писане, който наричат на името на автора. Ранната смърт на писателя слага за жалост край на това самобитно явление, но и така литературното наследство, което оставя Балабан, не е малко. На български са издадени още сборникът „Може би си отиваме“ и романът „Попитай татко“.

==

Българската премиера насочи вниманието и към нещо друго. Острава е един от най-особените чешки градове, наричан в епохата на социализма „металургичната столица на Чехия“. Традициите в добиването на въглища са стари вече няколко столетия, тъй като залежите са открити още в края на 18 век. Това оставя траен отпечатък върху характера на района – малки селца буквално за една нощ се превръщали в големи населени места, за да се обединят и така да се роди голямата Острава.

==

Писателят черпи вдъхновение от своенравните характери, от смесването на много народности, от унилото всекидневие на собствения си град. Често жителите на Острава казват, че задуха ли вятър в Чехия, в техния град той се вижда – буквално, заради газовете и химическите съединения, отделяни при добива на суровини. Именно тази минорна обстановка превръща в материя за своите разкази писателят.

==

Фактът, че чичото на писателя е е известен теолог-евангелист също се отпечатва в творчеството му. Църквата на чешките братя дава много материал за размисъл на Ян Балабан.

==

Важно е да се знае и друго – Балабан създава творбите си в една провокативна по отношение на литературното творчество среда. Сам писателят участва в едно от първите издания на фестивала „Протимлув“, който дава шанс на много млади творци, включително на най-новата носителка на Нобеловата награда за литература Олга Токарчук. Острава притежава и уникален културен център „Фидуция“, съставен от антиквариат, галерия и клуб за срещи, в който се провеждат повече от сто събития всяка година, посветени на литературата.