Руската сензация "Петрови в грипа и около него" вече и на български
Освен възторга на читателите романът на Алексей Салников има и най-престижните литературни отличия в Русия, а премиерата на едноименния филм на Кирил Серебренников се очаква до края на годината
82
Един от най-добрите романи, излизали през последните години в Русия, вече е и в българските книжарници. „Петрови в грипа и около него“ от Алексей Салников излиза под логото на издателство “Лист” в превод на Боряна Даракчиева и с корица на Калоян Илиев-Кокимото.
==
Освен възторга на читателите романът на Алексей Салников получава и най-престижните литературни отличия в родината си, а премиерата на едноименния филм на Кирил Серебренников се очаква до края на годината.
==
„Петрови в грипа и около него“става литературна сензация още преди да излезе в книга. Публикуван е за първи път през 2016 г. на страниците на списание „Волга“ и предизвиква такъв възторг сред читателите и критиците, че година по-късно излиза в самостоятелна книга. Тя получава наградата на критиката НОС и „Национальный бестселлер“, а авторитетният литературен критик Галина Юзефович подпечатва възторга си с изречението „Гогол и Булгаков ръкопляскат“.
==
Когато романът среща първите си читатели, авторът му Алексей Салников е 38-годишен и със статут на поет, публикувал свои творби в „Литературная газета“, „Уральская новь“, алманаха „Вавилон“. Големият му пробив обаче става именно с романа, чийто сюжет се разгръща в два плана – реалистичен и дълбоко митологичен с препратки към царството на мрачния Хадес и съпругата му Персефона.
==
Основните герои на разказа са автомонтьорът Петров, жена му – библиотекарката Петрова, и синът им – Петров-младши, които се разболяват от грип. Борят се с температурата и очакват новогодишните празници. В нормалното ежедневие само понякога се появява и носи неприятности Игор – познат на Петров с неизвестно занимание и дух-покровител на Свердловск.
==
Сезонният вирус променя светлините на сивия неприветлив град и постепенно разбираме, че нищо не е такова, за каквото го мислим, и не бива да прибързваме с изводите. Защото по думите на друг авторитетен критик – Константин Милчин, „не съществуват никакви средностатистически хора, животът и ежедневието на човека, който сам се смята за незначителен и когото никой не нарича с първото му име, човек със скучна и обикновена работа, всъщност е изпълнен с чудеса, със скелети в гардероба, животът му е смешен, страшен, величествен, загадъчен, потресаващ.”