Спомени за поетите от руския Сребърен век в "По бреговете на Нева"
Благодарение на отличната си памет, любимата ученичка на Гумильов - Ирина Одевцева, успява да възпроизведе разговори, спорове, признания, които добавят нови щрихи към повече или по-малко познатите имена от руския литературен живот в началото на XX век
https://literaturnirazgovori.com/202008210936
https://literaturnirazgovori.com/newbooks/2020/08/21/09-36-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0.html
63
„По бреговете на Нева“ на Ирина Одоевцева (изд. Изток-Запад, 2020) разказва за мнозина от най-знаковите имена от руския Сребърен век: Николай Гумильов, Осип Манделщам, Анна Ахматова, Александър Блок, Владимир Маяковски, Фьодор Сологуб и др.
==
Застанала на брега на спомените, руската поетеса бавно възкресява образите им, със забележителна яркост, проникновение и детайлност на описанието. Благодарение на отличната си памет, любимата ученичка на Гумильов успява да възпроизведе разговори, спорове, признания, които добавят нови щрихи към повече или по-малко познатите имена от руския литературен живот в началото на XX в.
==
Не си представяйте обаче високо елитарен, неразбираем и сложен портрет. Одоевцева пише сякаш разговаря със стар приятел – без превземки и без излишен патос, а за истински болезненото мълчи.
==
Одоевцева напуска Русия в първите години след поемането на властта от болшевиките. През 1967 г. тя работи по „По бреговете на Нева“ в Париж, без изгледи книгата да бъде публикувана в нейната родина. Това все пак се случва през 1989 г.
==
“Аз с еднаква сила мразя и жалбите по миналото, и угризенията на съвестта… Аз пиша не от егоистично желание отново да се гмурна в онези трагични, страшни и прекрасни – независимо от всичките ужаси – първи следреволюционни години. Пиша не за да разказвам за себе си и пиша не заради себе си, а за онези, които ми бе дадено да опозная „по бреговете на Нева“. Пиша за тях и заради тях”, споделя Одоевцева.