Юбилейният сборник "Слънчев удар" събира 16 от най-добрите разкази на Иван Бунин

На 22 октомври се навършват 150 години от рождението на Иван Бунин. Издателство “Лист” отбелязва годишнината с юбилеен сборник, който включва 16 от най-добрите произведения на Нобеловия лауреат. Очаква се томът „Слънчев удар” да излезе около същата дата. Сред включените творби са повестите „Село”, „Суходол” и „Любовта на Митя”, разказите „Граматика на любовта”, „Чашата на живота” , „Леко дихание”, „Островът на сирените”, както и „Слънчев удар”, дал името на сборника.

==

Сред перлите в селекцията е и „Господинът от Сан Франциско” – разказ, писан и издаден от Бунин през 1915 г. и нареждан сред класиките на автора. След като прочита тази притчова история през 1920 г. Владимир Набоков – тогава още начинаещ поет, казва за Бунин: „Единственият писател, който в нашия кощунствен век спокойно служи на прекрасното“. Максим Горки също е пределно категоричен: „Извадете Бунин от руската литература и тя ще помръкне, ще се лиши от дъгоцветния си блясък, от звездното сияние на самотната му странстваща душа.“

==

Юбилейният „Слънчев удар” излиза под редакцията на Боряна Даракчиева и с корица на Дамян Дамянов. „Иван Бунин е добре познат у нас, но често пренебрегван. В този сборник излязохме от обичайния подход да вземем наготово чужд подбор от негови разкази, както се случваше досега. Годишнината от рождението на Бунин има нужда от специално издание с най-добрите му разкази. Затова в „Слънчев удар” събрахме емблематичните му текстове, тези, заради които той получава Нобелова награда за литература”, казва главният редактор на издателството Гергана Димитрова.

==

Поет, писател, публицист, критик и преводач Иван Алексеевич Бунин, е роден във Воронеж през 1870 г., в дворянско семейство. В юношеските си години работи като редактор и чиновник, а първият му сборник със стихове е публикуван в Орел през 1891 г. През 1903 и 1909 г. получава Пушкиновата награда на Руската академия на науките и е избран за почетен академик. След болшевишката революция емигрира във Франция, където продължава литературната си дейност. През 1933 г. получава Нобелова награда за литература за „строгото майсторство, с което развива традициите на руската класическа проза“.