Романът на Уилям Фокнър "Дивите палми" за пръв път на български

Неиздаван досега у нас роман на Уилям Фокнър излиза за първи път на български. „Дивите палми“ (Лист, 2021) е едновременно сред най-нетипичните и най-обичаните творби на писателя, появила се на бял свят през 1939 г. – цяло десетилетие преди той да бъде засипан с лаври като Нобелов лауреат за литература.

==

В основата на романа са две истории за Американския юг – „Дивите палми“ и „Стареца“, които се преплитат в разказ за освобождението, любовта, оцеляването, саможертвата и изкуплението. Загърбили всичко, погълнати от забранената си страст, през 1937 г. Шарлът и Хари търсят спасение там, където никой не ги познава. Десет години по-рано един затворник в изнемога гребе с лодката си през наводненията на Мисисипи, за да спаси бременна жена.

==

Първоначално Уилям Фокнър озаглавява романа си „Ако те забравя, Йерусалиме“, което е препратка към библейски псалм. В името на търговския успех обаче издателите му го променят на „Дивите палми“. До ден днешен романът се издава и под двете заглавия и това допълнително подчертава двойнствеността в композицията и сърцевината му.

==

Книгата излиза у нас в превод на писателката Елена Алексиева. В предговора към романа тя пише: „Мощта на романа идва от сблъсъка на фокнъровското и не-фокнъровското, на Фокнър със самия себе си и с една толкова неприсъща страна на писането му, че поддавайки ѝ се, той самият сякаш е разколебан и отказва докрай да я признае. С всяка следваща страница, с всяка следваща част писателят всъщност отново и отново преодолява собствената си съпротива… Любовта – както с човека, така и с книгата – е самотно занимание. Илюзия на обичащия, поради която – или въпреки нея – той избира да умре или да продължи да живее с онази част от себе си, дето нищо и никого не обича, дори самата любов. Тя е Йерусалим, в който не можеш да се завърнеш, а само да помниш. И ако забравиш – да бъдеш проклет. „Дивите палми“ беше моят Йерусалим“.

==

Уилям Фокнър (1897 – 1962) е сред емблемите на американската литература. Потомък на стара южняшка фамилия, той прекарва почти целия си живот край великата река Мисисипи, дала име на родния му щат. Тук пише и прочутите си романи „Врява и безумство“, „Светилището“, „Авесаломе, Авесаломе“, „Светлина през август“. През 1949 г. е удостоен с Нобелова награда за литература за „големия му и уникален в художествено отношение принос към американския роман“. На два пъти печели и „Пулицър“.

==

Корицата на книгата е дело на художничката Калина Мухова.