Нов роман на Джон Банвил, вдъхновен от Пикасо, излиза на български

Роман от Джон Банвил, вдъхновен от шедьовъра на Пабло Пикасо „Старият китарист”, предлага издателство „Лист” на читателите си в превод на Иглика Василева. Главният герой на „Синята китара” също е прочут и добре платен художник, но за разлика от гениалния испанец, е в творческа криза и не рисува.

==

Банвил, нареждан сред емблемите на съвременната ирландска литература, изпраща своя протагонист в родното му градче в провинцията. За да се спаси от самия себе си, Оливър се връща там със съпругата си. Семейството се сприятелява с друга двойка, като последват сложни отношения и неизбежна изневяра. С жестокост към себе си и крайна самоирония Оливър се връща назад във времето, когато е започнал да краде малки ненужни предмети, към спомените за родителите си, любовниците си и смъртта на детето си.

==

„Красива картина на грозен мъж” – така рецензентката на британския вестник „Гардиън” Кейт Келауей описва впечатленията си след прочита на „Синята китара”. Според нея с този роман Банвил отново се представя като един от най-добрите и вещи свидетели на съвремената литература.

==

Автор на осемнайсет романа и десетки разкази, ирландецът е определян като „наследник на Пруст чрез Набоков”. Името му редовно се спряга при залозите за бъдещи носители на Нобелова награда, а през 2019 г., докато лежи на кушетката при физиотерапевта си, той дори получава обаждане от Шведската академия.

==

Мъж, представил се за постоянния секретар Матс Малм, любезно пита Банвил за коя година предпочита да получи приза – 2018 или за 2019, тъй като тогава Академията връчва две отличия. Писателят тутакси се похвалва пред дъщеря си и неколцина приятели, но радостта му е кратка, защото в официалното съобщение имената на лауреатите са други. Банвил пази запис на разговора и при разследването става ясно, че действително му се е обадил човек от офиса на Шведската академия. Гласът обаче е различен от този на истинския Матс Малм. С днешна дата писателят приема, че някой се е пошегувал с него и с Нобеловия комитет.

==

Това е втората книга на Банвил, която излиза с логото на издателство “Лист”, след “Сняг”. Корицата на книгата е дело на художничката София Попйорданова. На български от Банвил са издадени още редица романи.