Третият том на "Строителите на съвременна България" – как да противостоиш на Русия

Всички познават двамата тома от епохалния труд на Симеон Радев “Строителите на съвременна България”, които са издавани неколкократно. Големият публицист, историограф и дипломат работи десетилетия наред и върху тяхното продължение в трети том, но за жалост не доживява да го види реализиран. Това става 42 години след смъртта му под редакцията на неговия син Траян Радев.

==

Първото издание на третия том от “Строителите на съвременна България” е през 2009 г., а сега, с логото на “Лист”, излиза и второ издание от 960 страници с твърди корици. Корицата и художественото оформление са дело на Милена Вълнарова.

==

“Ако би русите да искат да направят десант, войските няма да стрелят срещу им, но да се изтеглят по шосето към Шумен и да не правят никакви нападения, докато не получат от правителството изрична за това заповед. Русите се мъчат да предизвикат българското правителство на някоя крайна постъпка, за да оправдаят окупацията.”

==

Такава телеграма изпращат най-висшите български управници до градоначалника на Варна. Подадена е на 12 октомври 1886 г. от регентите Стефан Стамболов и Сава Муткуров и министър-председателя Васил Радославов, а през нощта на 13-и руският клипер „Забяг”, с 12 оръдия и 155 моряци на борда, е на топовен изстрел от града. На 17 октомври край българския бряг заплашително вее платна още един боен кораб на Руския императорски флот – „Память Меркурия”.

==

Два дни по-късно във Велико Търново се открива Третото Велико народно събрание, чиято основна задача е да избере нов княз на България след абдикацията на Александър I Батенберг. Русия не признава нито парламента, нито регентите, нито правителството, защото според нея те са нелегитимни. България е горещият картоф на Европа и изгледи за разрешаване на кризата няма на хоризонта.

==

Няколко месеца по-късно – през март 1887 г., Драган Цанков, деец на църковната борба преди Освобождението и деен политик и двукратен министър-председател на България, подава мемоар до Високата порта в Цариград с искане турски войски да окупират Източна Румелия. А Ахмедаа (Мехмедаа) – предводителят на башибозуците, изклали Батак по време на Априлското въстание 1876 г., става благодетел на българите, избягали от наказание в родината си след контрапреврата от 10 август десет години по-късно.

==

Тези факти от страстите български са известни от десетилетия, но не и на широката публика. Големият публицист, историограф и дипломат Симеон Радев разказва за тях с болка в сърцето именно в третия том на епохалния си труд.

==

„Нека напомня, че големите и добре известни първи два тома на „Строителите“ бяха публикувани в 1910 и 1911 г. Оттогава Симеон Радев не престана да готви и продължението им. С избухването на войните и влизането му в дипломатическата кариера обаче осъществяването на това му желание се натъква вече на ред спънки – обективни, странични, временни. Но сетне – и непреодолими.

==

На Симеон Радев, който живя повече от 22 години и подир 9 септември 1944 г., не беше позволено дори да мисли за ново, непреиначено издание на труда му, камо ли за продължението му. Знайно бе защо и под чие външно давление. Не остана и само с това. Затегна се надзорът над движенията му и над жилището му. Занапред ние, и тримата, трябваше от ден на ден да се борим – както се казва – за хляба си. Нямахме ни спокойствие (в най-буквалния смисъл), ни необходимото време за преглеждане оцелялото от книжата ни след прибирането ни от чужбина и страшната нощна бомбардировка от 10 януари 1944 г., с последвалата я деветмесечна „евакуация“.

==

Това, което в тихите ни напрегнати ровения намирахме, след постепенното „закърпване“ на полуразрушения ни апартамент, се стараехме поне да увием в подръчни хартии или вестници и да приберем нейде „на завет“ от прах, влага, паразити и разложение. Помня например – между другите ни констатации за похабени или липсващи неща – с какъв потрес открихме после, че и една важна част от ръкописите тъкмо за третия том на „Строителите“, дадени набързо след първите бомбардировки над София на уж сигурно, държавно съхранение, се оказаха липсващи.

==

Десетилетията, които последваха, не бяха за нас по-малко потискащи. Работехме ту единично, ту заедно, но над други трудове, които също не виждаха бял свят”, разказва синът на автора - Траян Радев, в предговора.

==

След десетилетия упорита работа той успява да открие, разчете и подреди записките на своя баща и така реализира третия том на капиталното изследване. Трудът обхваща периода от детронирането на княз Александър I Батенберг до възшествието на княз Фердинанд на българския престол. Авторът предлага богата картина не само на личностите от онова време, но и на задкулисието в европейската политика, натиска на Русия и намесата ѝ в българските работи.

==

Наред с детайлните факти на събитията, читателите ще открият и психологически портрети на водещите европейски фигури от онова време, сред които германският канцлер Ото фон Бисмарк, английската кралица Виктория, руският император Александър III, принц Фердинанд, Стефан Стамболов, Захарий Стоянов, Димитър Петков, и още и още…

==

Както сам отбелязва авторът: “Днешното поколение няма представа за онова бурно време, когато съдбата на България се люлееше над една пропаст. То съди за него по гласа на тия, които сега най-високо викат. И на странни неща сме свидетели.”