Големият майстор на късия разказ Тобаяс Улф за първи път на български

Тобаяс Улф (р. 1945) е един от най-великите съвременни майстори на късия американски разказ и носител на множество престижни литературни награди, който за жалост е останал почти непознат у нас. Макар отделни негови разкази да са излизали в сп. „Съвременник“, едва сега родните читатели имат възможността да го опознаят в пълнота.

==

От на 16 ноември те могат за първи път да се докоснат до автентичния му и вълнуващ глас на български. Сборникът “Нашата история започва” (Кръг, 2022) е неговият четвърти и последен засега сборник, който включва 31 разказа от различни години - както стари, така и нови. Първият от тях е написан преди повече от четири десетилетия, а най-новият е от 2006 г., като авторът си е позволил свободата да преработи по-старите си творби.

==

Преводът на текстовете е на Нина Руева, а художник на корицата е Албена Лимони. Изданието включва и послеслов от редакторката Антония Апостолова, в който се обръща заслужено внимание на качествата на Улф като писател. Както пише тя, Тобаяс Улф често е приравняван към групата на “мръсните реалисти” като Реймънд Карвър, Джон Чийвър, Ричард Форд и др. Самият той обаче посочва прозата на Джек Лондон и Хемингуей като най-силно повлияла творчеството му.

==

“Съвършени разкази – цели светове, събрани само в няколко страници – с тежест и плътност, с неочакваната красота на Алис Мънро или Антон Чехов”, изтъква и “Хюстън кроникъл” за книгата.

==

Сборникът представлява емоционално-духовна географска карта на една провинциална Америка на средната класа. В тази изключителна компилация писателят се доказва като умел изследовател на житейските тресавища и на нечистоплътността на света в различните й проявления.

==

Улф пише за обикновените хора – разведени родители, влюбени, учители, войници, работници, тийнейджъри и деца, с техните дребнави драми и мимолетни радости, невидими съпротиви и глупави безразсъдства. Той разглежда общочовешките ценности, екзистенциалните падения и търсенето на универсален смисъл. Именно тази сплав от отчаяние и очакване, от обреченост и упование, от самозаблуди и блянове е в състояние да накара всеки да припознае нещо от собствения си живот в книгите му.

==

Тобаяс Улф е носител на наградата за художествена литература “Пен” за романа си The Barracks Thief (1984). Президентът Барак Обама го награждава с Национален медал за изкуствата през септември 2015 г. Автобиографичните му творби “Животът на момчето” (1989) и “В армията на фараона” (1994) се приемат за образци в мемоарния жанр.

От тях научаваме и за тежкото му детство. Като малък, Улф е принуден да се мести често с майка си, след като родителите му се разделят. Той не поддържа връзка с баща си и с по-големия си брат, който също е писател.

==

За да влезе в колеж, Улф фалшифицира препоръчителните си писма. След две години е изключен, защото е скъсан по математика и защото е проявявал непристойно поведение, понеже “яде чипс, надвесен през прозореца”. През 1990 г. от колежа “Хил” все пак му дават диплома, но при условие, че директорът прочете част от измислените препоръчителни писма за откриване на учебната година.

==

Всички тези събития от трудната му младост са описани във филма “Животът на момчето” (1993), базиран на едноименния автобиографичен роман. В него Тобаяс Улф е изигран не от кой да е, а от самия Леонардо ДиКаприо. Това е първата сериозна роля на едва 17-годишния актьор в голямото кино, където той си партнира за първи път с Робърт де Ниро.

==

Късметлия съм, е казвал Улф много пъти, но със смирение. Мнозина биха си помислили, че сегашният му успех е за сметка на тежкото му детство. Самият той обаче никога не е твърдял това, вероятно защото да го направи би означавало да се самосъжалява. Улф прави нещо много повече - превръща го в голяма и стойностна литература.

==