Класиката на Джек Лондон "Скитник между звездите" с ново издание

Безсмъртният роман на Джек Лондон „Скитник между звездите“ излиза в ново издание, с логото на издателство „Лист“, и с корица на Виктория Николова. Преводът е познатият ни на Димитър Подвързачов под редакцитята на Боряна Даракчиева. Писана преди повече от столетие, тази книга е нареждана сред най-добрите научнофантастични заглавия на ХХ век, а към днешна дата е вече класика.

==

Издателите се надяват историята на бившия професор по агрономия и настоящ затворник Даръл Стендинг да предизвика сегашните тийнейджъри, поколението Z, несвикнало да живее без интернет, с важни за тях теми като преодоляването на пространството и времето, сблъсъка с насилието, жестокостта и бездушието.

==

Прототип на героя е затворникът Ед Морел, който има доживотна присъда заради участие в обир. В тъмницата „Сан Куентин“ го подлагат на жестоки изтезания, но той оцелява, а известни личности, сред които сам авторът на „Мартин Идън“ и „Белия зъб“, се включват в кампания за освобождаването му. След излизането на Морел от затвора писателят се запознава с него и често го кани в имението си.

==

Романът „Скитник между звездите“ излиза в САЩ през 1915 г. – седем години след освобождаването на затворника, останал в аналите на „Сан Куентин“ с прозвището „Човекът от подземията на „Сан Куентин“. За разлика от Морел, героят на Лондон не участва в обир, а е професор по агрономия в Калифорнийския университет, който в пристъп на ярост убива свой колега и е осъден на доживотен затвор. Най-голямото му изпитание е усмирителната риза, но тъкмо заради нея той намира начин как да избяга от ужасите и мъченията.

==

„Защото животът е реалност и тайна. Животът съвсем не е просто химическо изменение на материята. Животът устоява. Животът е огнена нишка, неизменна при всички метаморфози на материята. Аз знам това. Аз съм животът. Аз съм преживял десет хиляди поколения. Аз съм преживял милиони години. Аз съм обладавал множество тела. Аз, господарят на това множество тела, съм оцелял. Аз съм животът. Аз съм неугасима искра, която вечно пламти и учудва, вечно твори своята воля и я излива в натрупване на материи, наричани тела, които му служат за временна обител.”