След 15-годишно отсъствие легендарният режисьор Уди Алън се завърна в прозата с нова колекция къси разкази, която се превърна в едно от световните литературни събития на 2022 г. Сборникът „Нулева гравитация“ излиза у нас с логото на издателство „Кръг“, за да докаже, че и като автор Уди не е загубил и грам от своята оригиналност и словесно майсторство. Българското издание е в превода на Владимир Германов и с художественото оформление на Албена Лимони.
==
„Нулева гравитация“ съдържа 19 разказа, в които творецът отново е остроумен, интелектуален, заядлив, безкомпромисен и най-вече адски забавен. Някои от тях са излизали в „Ню Йоркър“, други са написани специално за новата книга, но всички се появяват на български за първи път. Издателство „Кръг“ в момента е официален издател на Уди Алън в България, като миналата година издаде и неговата първа и единствена автобиография „Само да вметна“.
==
Всеки от разказите в новия сборник ни запознава с пълнокръвни герои,една част от които са типични за Алън – актьори, агенти, херцози и неуспели писатели, но сред протагонистите (или антагонистите) се мъдрят и нечовешки видове: кон, който се пробва в маслената живопис и става търсен художник, няколко непокорни кокошки и една крава, която отбира от Ларошфуко, Шуберт, Шуман и Шекспир.
==
Под хапливите забележки на американеца попадат алчността и машинациите на брокерите на недвижими имоти, т.нар. „будна култура“ (свободна от расови и всякакви други предразсъдъци) и разбира се, Холивуд, с неговия фалшив блясък и псевдойерархии. За десерт, Уди Алън черпи верните си последователи с „Да отраснеш в Манхатън“ – типична история за творчеството му със смесица от романтичен копнеж и стъписване пред противоречията на „свят, специално създаден така, че той никога да не може да го проумее“. Разказите в „Нулева гравитация“ са истинско гурме и за ценителите на езика и редките думи и събират и щедра доза културни препратки.
==
„Нулева гравитация“ е петият сборник с разкази на Уди Алън след „Квит сме“ (1971), „Без перушина“ (1975), „Странични ефекти“ (1980) и „Пълна анархия“ (2007).
==
==
Българските читатели за първи път имат възможност да се потопят и в трагикомичния свят на британския писател Дж .Г. Фарел чрез „Вълнения“ – първи том от неговата „Имперска трилогия“. Книгата е носител на наградата „Изгубения Букър“, връчена през 2010 г. на роман от 1970 г. Книгата е в превод на Владимир Молев и с корица на Милена Вълнарова.
==
„Вълнения“ разказва необикновената история на разпадащия се хотел „Маджестик“, но и на Британската империя. Книгата се отличава с особения си стил, в който към реални исторически събития се поглежда с ирония и мрачен хумор. Именно това умение на Фарел да подправя трагичните обстоятелства с комични нотки го превръща в умел разказвач, чийто текст живее пълнокръвно десетилетия след публикуването си.
==
В центъра на историята е майор Брендан Арчър – оцелял от Първата световна война, който заминава за Ирландия, за да разбере дали е сгоден за Анджела Спенсър, чието семейство притежава някога славния и величествен хотел „Маджестик“. Пристигайки в Килналах обаче, той установява, че годеницата му е странно променена, хотелът – изпаднал в разруха. И докато в сърцето на Арчър се пораждат вълнения към красивата Сара Девлин, Британската империя се тресе под напора на бунтове, а Ирландия е на прага на гражданска война.
==
Романът „Вълнения“ се фокусира върху борбата на Ирландия за независимост, но книгата надхвърля историческия жанр и се прославя най-вече с изключителния стил на автора си. През 2008 г. писателят Салман Рушди заявява, че ако не беше починал толкова млад, Фарел би бил сред водещите англоезични романисти. През 2010 г. в.„Гардиън“ нарича „Вълнения“ „гениален труд“ и я определя като „една от най-добрите книги“ от втората половина на XX век. Втората книга от трилогията – „Обсадата на Кришнапур“, печели „Букър“ през 1973 г. и утвърждава мястото, което творчеството на Фарел заема в съвременната класика.
==
От издателство „Кръг“ вече работят по превода й и ще я публикуват през 2023 г.
==
Джеймс Гордън Фарел (1935 – 1979) е роден в Ливърпул в англо-ирландско семейство. Като студент в Оксфорд се разболява от детски паралич, прекарва почти година на легло и здравето му остава завинаги увредено. Заради заболяването се отказва от правото и се прехвърля във френска и испанска филология. След завършването си пътува много, известно време преподава в Париж, обикаля из Испания и Мароко, а от средата на 60-те се установява в Лондон и се посвещава на писането. Благодарение на успеха на романите си, през 1979 г. си купува къща в Югозападна Ирландия и се премества да живее там. Няколко месеца по-късно загива при риболов по време на буря.
==
==
„Книга на безпокойството“ – величественият труд на прочутия португалски писател Фернандо Песоа (1888 – 1935) излиза отново на български в ново подобрено издание. Луксозният том с твърди корици и илюстрации от художничката Капка Кънева се появява за 87-ата годишнина от смъртта на автора и сбъдва неговата мечта – да види творбата, която пише през почти целия си живот, тематично подредена.
==
Тази нелека задача е решена от Мария Хосе де Ланкастре, професор по португалска литература в университета в Пиза и преводачка на Песоа на италиански. За разлика от предишни изследователи на автора, които подреждат хронологично завещаните от него разхвърляни текстове, Ланкастре се съобразява с неговото виждане за собствената му книга. За първи път то става достояние и на българските читатели. Преводачката Даринка Кирчева, с чието съдействие излиза новата „Книга на безпокойството“, пише уводни думи към ревизирания си и осъвременен текст, а нейният колега Румен Стоянов е автор на послеслова.
==
Песоа пише трескаво и където свари, но времето му стига да публикува само четири книги приживе. Посмъртно оставя една ракла, пълна с близо 30 000 трудно четими бележки на португалски, френски и английски, пазени днес в Националната библиотека на Португалия. Именно те стават основа за „Книга на безпокойството“, излязла почти пет десетилетия след смъртта на автора.
==
„Книга на безпокойството“ смесва характеристиките на дневник, есе и публицистика. Самият автор я определя като „автобиография без факти“. Тук в пълен мащаб (много повече отколкото в поезията му) се разгръщат неговите богати вътрешни преживявания, невъобразимата му фантазия, дълбоката му чувствителност, чрез която и най-прозаичните дреболии в ежедневието разцъфват пред очите ни. „Книга на безпокойството“ е необятна вселена, която предлага убежище на неспокойния дух в смутни времена.
==
