Два важни романа, свързани с Германия, излизат с логото на "Лист"

Два романа, свързани с Германия, предлага на вниманието на българските читатели издателство “Лист” в началото на новата 2023 г. Това са “Берлин – Александерплац” и “Империя”.

==

Легендарният роман на Алфред Дьоблин “Берлин – Александерплац. Историята на Франц Биберкопф”, по който култовият режисьор Райнер Вернер Фасбиндер засне едноименния си сериал от 1980 г., излиза за втори път на български език в превода на Вили Брюкнер. Първото издание (“Народна култура”, 1980 г.) се превърна в настолна книга за две поколения читатели. Новото издание е с художествено оформление на нашумелия германски графичен артист Паул Вогенрайтер.

==

Сюжетът върви по петите на убиеца Франц Биберкопф. Току-що излязъл от затвора, той отново кръстосва улиците на Берлин, но полага старание да бъде порядъчен човек. Съдбата обаче е решила друго и го тласка в жестока схватка с “нещо идващо отвън, нещо неотвратимо”. Героят трябва да се справи както с мизерията, липсата на възможности и престъпността, така и с опасността от надигащия се нацизъм.

==

Животът на Алфред Дьоблин, също както този на героя му, е изпълнен с превратности. Той се ражда в нерелигиозно еврейско семейство в Германия през 1878 г. и завършва медицина. По време на Първата световна война работи като лекар, а след нея се посвещава изцяло на писането. През октомври 1929 г. издава романа си “Берлин – Александерплац” и тутакси става не само национална, но и глобална знаменитост.

==

За съжаление не успява дълго да се радва на слава в родината си. На 2 март 1933 г., само месец след идването на Хитлер на власт, той бяга от Германия със семейството си. След кратък престой в Швейцария се установяват в Париж. В навечерието на Втората световна война Дьоблин работи за френското министерство на информацията, пишейки контрапропагандни текстове срещу нацистка Германия. Когато германските войски окупират Париж, писателят напуска града със семейството си. Озовава се в бежански лагер в Манд, а ръкописите му остават в мазето на Сорбоната.

==

Търсейки спасение, Дьоблин приема християнството. По онова време е на 62 години. Заедно с жена си Ерна и сина си Щефан успява да се добере до Лисабон и да се качи на кораб за САЩ. След войната се връща в Европа. Умира през 1957 г., а през 1979 г. в негова памет нобеловият лауреат Гюнтер Грас учредява литературна награда “Алфред Дьоблин”.

==

Нудизъм, кокосови орехи и парчета от историята на Германия от началото на ХХ век втъкава пък в романа си “Империя” швейцарецът Кристиан Крахт. Формулата му се оказва успешна и с днешна дата книгата, излязла през 2012 г., е бестселър не само в немскоезичния свят. Преведена е на 25 езика, а българското издание излезе преди броени дни в превод на корифея Любомир Илиев. Корицата е дело на художника Кирил Златков.

==

Критиката го определя “Империя” като скандален, фантастичен и неподлежащ на категоризиране роман за обсебване, приключения и кокосови орехи. През 1902 г. един радикален вегетарианец и нудист от Нюрнберг на име Аугуст Енгелхард отплава за т.нар. архипелаг Бисмарк в Германска Нова Гвинея. Дестинацията е остров Кабакон, където смята да живее здравословно близо до природата и да хапва съвършена храна – кокосовите орехи. Седемнайсет години по-късно изпосталялото му тяло е открито на местния плаж. Тогава кокосоядецът е на 43 години.

==

Крахт изследва със завиден сарказъм необичайните детайли от живота на Енгелхард и създава история за неустоимостта и глупостта на екстремизма. Героят му е едновременно неразбран аутсайдер и вманиачен идеолог, а погрешните му представи за чистота и изпадането му в лудост предвещават ужасите от средата на ХХ век.

==

Романът изобилства от препратки не само към историята, но и към литературата. Наративът подсеща ту за “Робинзон Крузо”, ту за “Островът на съкровищата”, ту за “Вълшебната планина”, ту за “Сърцето на мрака”. Крахт забранява на преводачи и редактори да слагат бележки под линия и оставя читателя да решава сам ребусите между редовете. Веднага след възхода на “Империя” по рафтовете на книжарниците, книгата предизвиква скандал в Германия. Крахт получава обвинения в расизъм, но носителката на Нобелова награда Елфриде Йелинек и изтъкнатият драматург и романист Даниел Келман се застъпват за него.