Алек Попов: Действието, хуморът и иронията стават все по-голяма рядкост в днешните писания

_Антония: Всеки ли днес може да пише? И каква е разликата спрямо целите – например просто да си увлекателен в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза? _

==

Алек: Че всеки не може - не може, но всеки може да пробва. Онова, което става популярно в социалните мрежи, обикновено звучи твърде плоско издадено на книга. Избягвам да смесвам двата вида писане. По принцип социалните мрежи са манифестация на човешката баналност. Добрата проза се създава в уединение и се чете в уединение, с елемент на егоистична наслада. Тя е едновременно удоволствие и забава, и повод за най-дълбок размисъл. Мисля, че

==

литературността пречи на прозата

==

И няма никаква гаранция, че ако си решил да напишеш бестселър, резултатът ще съответства на намеренията ти. Между това какво ти си решил и какво се е случило в действителност лежи дълъг път, изпълнен с премеждия, труд и изненади.

==

_А: Коя е най-силната отличителна черта на един писателски стил и глас според Вашия вкус? _

==

А: Все пак да става за четене. Оттук тръгва всичко, а по-нататък вече е Божа работа. Високо ценя иронията. Ценя действието, което става все по-голяма рядкост в днешните писания - за сметка на умозрителните описания на флуидни състояния. Ценя обратите на мисълта, присъщи на човешката природа. Точния изказ, дори когато става дума за неизбежните ни екзистенциални колебания. Идеята за структура.

==

А: Как “не трябва” да се пише?

==

А: Скучно. Няма какво повече да добавя. Не бива да се пише скучно! Прави каквото правиш, но измисли или поне вземи от живота интересна история. И се постарай да я разкажеш добре. Последното може да значи много неща и точно в това се състои индивидуалния стил. Тук няма рецепти. Понякога се случва стилът да опропасти историята. Понякога се случва и обратното - да я спаси.

==

А: Каква е общата тенденция сред пишещите днес млади хора – и какви предизвикателства стоят пред тях? Споделете впечатления от преподаването на творческо писане в академия “Заешка дупка”.

==

А: Трудно е да се говори за общи тенденции в един толкова самотен занаят. От няколко часа работа с курса ми по творческо писане също не мога да извадя кой знае какви обобщения. Доколкото чета и следя какво излиза в момента, ми прави впечатление, че

==

**чувството за хумор не е много на почит. Този тон се задава и от литературния истаблишмънт, **

==

който упорито пренебрегва иронията и хумора като несвойствени за „високата литература“. Има и едно тревожно неуважение към техниката и жанровете, което си е и неуважение към читателя. Нежелание да се редактира и пренаписва, докато стане. Дисциплината на ума става все по-рядка, а тя е базата за създаването на цялостни произведения.

==

_А: Двете книги, които един пишещ човек задължително трябва да е прочел през живота си? _

==

А: Каквото и да вземете от класиката, все ще ви е от полза. Но не съм човек нито на две, нито на двайсет книги. Не знам как да ви отговоря на този въпрос. Мисля, че въобще не трябва да го задавате. Много често препоръчвам книги, но това винаги е в определен контекст. А така просто, въобще?