Владислав Христов: Да си разпознаваем като автор е най-трудно в днешно време

**Антония: Всеки ли днес може да пише? И каква е разликата спрямо целите – просто да си увлекателен в социалните мрежи, да пишеш въздействащи статии или да издадеш бестселър/висококачествена проза? **

==

Владислав: Да, всеки може да пише и това е чудесно. Страшното става, когато всеки иска да се заяви като автор и претендира творбите му да имат висока литературна стойност. Това често бива съпътствано от желание да си постоянно в прожектора на внимание, а писанията ти да излизат на книги. Обикновено подобни претенции имат точно тези, които имат най-малко талант. През последните години този феномен ескалира.

==

В началото това беше между забавното и нелепото, в момента е само тъжно.

==

Всеки пише с различна цел. Някой пишат заради липсата на социална среда, така си намират себеподобни, други пишат терапевтично, за да лекуват и преодоляват преживени травми, трети - за да свалят мацки в социалните мрежи, четвърти -

==

**защото някой им е казал, че е много кулл да си писател, **

==

пети - за да спечелят поредния шуробаджанашки конкурс. Представям си на литературата какво й е в цялата тая гмеж. Аз лично пиша, за да вървя. Крачките по пътя, ставанията и паданията са най-увличащият стимул, те ми дават смисъл да продължавам напред.

==

**А: Коя е най-силната отличителна черта на един писателски стил и глас според твоя вкус? **

==

В: Разпознаваемостта. Да си разпознаваем като автор е най-трудно в днешно време. Тече едно безспирно копи-пействане в стилово отношение. Цели групи от автори са като извадени от матрицата. Тази вторичност е лесна, но отдалечава от процеса по формирането на литературна идентичност.

==

А: Как “не трябва” да се пише?

==

_В: _Всякак трябва да се пише. Търсенето на собствения глас често минава през полета от тръни и неутъпкани пътеки, където „трябва“ и „не трябва“ нямат никакво място. Със сигурност е добре да използваш сърцето си, когато пишеш, а ако ти е даден и талант, комбинацията им може да те отведе доста далече.

==

**А: Можем ли да различим обща тенденция сред пишещите ни съвременници – и какви предизвикателства стоят пред тях? **

==

**В: ** Не бих казал, че има една обособена тенденция. По-скоро във всеки жанр съществуват конкретни тенденции. Все по-малко следя какво се случва в литературно отношение в страната. Това е

==

доброволна емиграция, която намалява значително разочарованията ми

==

Единственото истинско удоволствие за мен е да пиша и да виждам книгите си на бял свят, без да се влияя от тенденции, без да участвам в масови четения или да съм част от литературни групички по интереси. Изследвам чистото Слово. Всичко останало за мен е загуба на време и енергия. А с годините човек се научава да ги цени.

==

А: Двете книги, които пишещият задължително трябва да е прочел през живота си?

==

_**В: **_За мен това са „Алексис Зорбас“ на Никос Казандзакис и „Престъпление и наказание“ на Ф.М.Достоевски.