Петър Чухов: Стремежът за бърза реализация на текста е характерен за днешните пишещи

**Антония: Всеки ли днес може - и трябва - да пише? И свива ли се разликата между това просто да си увлекателен в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия? **

==

_**Петър: **_Ако приемем въпроса буквално, отговорът ще е, че всеки, който е грамотен, може да пише. Разликите обаче започват от това базисно ниво нагоре и зависят не само от целите, но и от възможностите и естествените наклонности на пишещия.

==

Според мен основната причина за писането е необходимостта от общуване, то е продължение на говоренето и винаги е притежавало едно много важно качество – да преодолява ограниченията на пространството и времето, нещо, което през вековете е било непосилно за говоримата реч.

==

Но писането, освен общуване, е и творчество и като такова е в основата не само на литературата, но и на много други изкуства, а също и на науките. Така че целите и приложенията на писането са многобройни, да не кажа безбройни, те се преплитат, променят, създават и отмират непрестанно – както за всеки един човек, така и за цялото човечество.

==

**А: Коя е най-силната отличителна черта на един писателски стил и глас според твоя вкус? **

==

**П: ** Аз бих отличил способността да изненадваш и чистотата на изразяването. Да предизвикаш любопитството и учудването на читателя означава да го доведеш до ръба на възхищението – не само от текста и автора, но и от самия него, да го накараш да се почувства откривател. А ясното, красиво споделяне дори на най-невероятните идеи и мисли, което помага на четящия да вникне в тях, а не го захвърля в дебрите на враждебен хаос, го превръща в истински приятел.

==

А: Как “не трябва” да се пише?

==

П: Според мен не е добре да се пише за неща, които не интересуват автора, както и по начин, който не е естествен за него и води до насилие както върху езика, така и върху самата му личност.

==

А: Каква е общата тенденция сред пишещите днес (млади) хора – и какви предизвикателства стоят пред тях?

==

П: Мисля, че едно от нещата, които характеризират днешните пишещи, особено поетите, е стремежът за бърза реализация на текста. Това е следствие от влиянието на интернет и социалните мрежи. Докато преди от написването на творбата до нейното представяне пред публика в повечето случаи минаваха месеци, ако не и години, сега това може да се случи след секунди.

==

Ясно е, че такова произведение може да се окаже недоизбистрено, сурово и недоносено и макар че редактирането може да продължи и след първата му поява в интернет, то вероятно ще остане да живее в своя незавършен вид в мрежата, а може би и в съзнанието на читателя.

==

А: Има ли книги, които пишещият задължително трябва да е прочел?

==

П: Несъмнено това са първата и последната, а между тях трябва да има несметен брой други.