Петя Кокудева: Писането изисква да се "спазариш" с рутината и да я надхитряваш

**Антония: Всеки ли днес може - и трябва - да пише? И свива ли се разликата между това да си просто влекателен в социалните мрежи, да издадеш бестселър и висококачествена проза/поезия? **

==

_**Петя: **_За мен лично е симпатична с наивността си идеята, че писането опира само до писане. Сякаш друго няма. Да пишеш (говоря за работа в рамките на години, ежедневно) изисква характер; култура на труда (търпение, упорство, работоспособност, концентрация); самокритичност и умение да чуваш чужда критика; четене и ерудиция, познаване на контекста и традицията, в която работиш… Изисква още умение да се самомотивираш и самовдъхновяваш, да можеш

==

**да се “спазариш” с рутината и да я надхитряваш понякога; **

==

много важно! - да имаш близки, които те подкрепят и са готови да ти дарят време за писане. Всички тези неща (и още доста) предхождат и предопределят успеха при писане. Лично за мен те са част от онова, което обичайно наричаме талант - само че са невидими за външния свят.

==

Знаете ли колко хора познавам, които имат чудесни идеи, пишат добре, но или нямат търпение, или не намират време, или не съумяват да чуят и да си помогнат чрез чуждата критика, или нямат характера и бързо се отчайват. Има десетки фактори в сплавта, която наричаме “писане”. В този смисъл, на твоя въпрос: не много хора съумяват да се занимават с писане задълго и отдадено, вадейки смисъл и езикова жизненост от кладенеца. Не толкова защото не могат да пишат, ами защото се иска много повече от това.

==

**А: Коя е най-силната отличителна черта на един писателски стил и глас според твоя вкус? **

==

**П: ** За мен е онова, което Лорка - в своето есе “Theory and Play of The Duende” - нарича “дуенде”. Неподправено, силно вълнение, което текстът предава или извиква у читателя - на различни нива едновременно (сетивно, емоционално, интелектуално, духовно). Един художествен текст не може да те развълнува само с изящен стил или само с оригинална идея, ако я няма тази необяснима енергия, вълнението, спояващо автор и читател.

==

А: Как “не трябва” да се пише?

П: Наскоро ми попадна снимка на тест, в който дете е попълнило празното поле под заданието: Motivate your answer. Та детето беше написало: Go, answer, go! Така лично според мен трябва да се пише - латерално, находчиво, самобитно. Обратното на това е: банално, лениво, без наблюдателност.

==

А: Има ли някаква различима тенденция сред пишещите ни днес съвременници – и какви предизвикателства стоят пред тях?

==

_**П: **_Най-уморително в днешно време ми се струва неистовото преливане на лично и публично, което се самонастанява в живота на един писател. Това да е с тялото си и лицето си на много места, пред много публики, в социалните мрежи, по премиери и турнета, на панаири, по медии. Това е безумно изтощително в дългосрочен план и крие

==

**опасност в един момент да започнеш да влагаш по-големия поток от творческата си енергия в това да градиш образ, вместо да пишеш книги **

==

Тези гранични въпроси: бизнес ли са книгите, или изкуство; и двете едновременно ли са; ако да - в какво съотношение; доколко носим отговорност, правейки бизнес тъкмо с книги; може ли един замислен като бизнес начинание продукт да е добра литература; може ли високата литература да е и продаваема, и активно четена… Никой няма ясни отговори на тези въпроси, а постоянното лутане сред дихотомиите високо-ниско, продаваемо-елитарно, бизнес-изкуство ми се вижда като основна тенденция напоследък.

==

А: Двете книги, които пишещият задължително трябва да е прочел през живота си?

==

_**П: **_Ще кажа само една, за да разчистя терена край нея и да я оставя да свети, белким остане в нечии мисли. Тя е стара, тънка книжка - “Свети Мануел Добрия”, на Унамуно. В нея един свещеник от все сърце помага на хората да повярват в Бог. Докато сам не знае дали вярва.(Интересно е, че подобна книга е насъщна именно за човек като мен - нерелигиозен, чужд на тази тема. Мисля, че това прави литературата.)