Антония: Всеки ли днес може и трябва да пише? Свива ли се разликата между това да си увлекателен и масово следван в социалните мрежи, да издадеш бестселър и да твориш висококачествена проза/поезия?
==
Хайри: В тази насока, си спомних един разговор. Попитаха посредствен писател: „Какво четеш в момента?“. Той отговори, че е писател и задачата му е да пише, а не да чете. Както и да е, смятам, че през последното десетилетие, мнозина се осмеляват да пишат, макар да им лисват необоходимите качества като талант и техника.
==
Съществува огромна разлика между висококачестевената художествена литература и така наречената развлекателна, която изгрява за кратък период от време, но
==
**въпреки суетата, такива творби не остават задълго. Примери, колкото щеш! **
==
Трескавото следене в социалните мрежи е един вид зависимост, понякога по-опасна от тютюна и наркотиците. Когато постнеш снимки в тези мрежи, харесванията са стотици, понякога са хиляди. Зависи от известността и статута, но ако постнеш сеиозен анализ, статия или умна мисъл, харесванията са ограничени. Този факт е разбираем, тъй като
==
**съвременният човек е свикнал вече на много кратки дози информираност, **
==
проваля се при опит да се фокусира върху по-дълга творба, камо ли да седне и да прочете цяла книга! Смятам, че тази тенденция е обречена и е въпрос на време да отпадат много некачествени текстове и посредствени творби.
==
А: Кое е онова, което прави един писателски глас и стил неповторим и незабавно разпознаваем?
==
Х: Писателите и поетите, които са станали знаков и познат глас през ранните си години, са рядкост, но са докоснати с божествено перо, например Артюр Рембо, Адонис, Маргарет Мичъл и други. Според мен е нужно натрупване на достатъчно знания и опит, както и овладяване на писането, като начин на живот и постоянно средство за споделяне.
==
**Иначе как е възможно който и да е писател да се отличава, при толкова много таланти и предизвикателства? **
==
Разпонаваемият творец е последователен в своето търсене, никога не се предава пред трудностите. Ако в един момент смята, че е над всичко и всички и може да твори без да полага усилия, тогава той ще угасне. Габриел Гарсия Маркес е живял почти без приятели, за да успее да реализира романа „Сто години самота“ и други творби.
==
Как ще успеем ние, писателите, да напишем творби с такъв размах? Понякога, както казва Достоевски, се задоволяваме с това да проклинаме тези автори, които ни оставиха дълго време да дишаме прахта зад тях, но всеки успех си има висока цена. Зависи, дали сме готови да я платим. Иначе, няма нещо невъзможно пред човешката воля.
==
А: Как „не бива“ да се пише?
==
_Х: _Не бива да се пише бързо, не бива да плагиатстваш. Не пиши, когато не си подготвен, не насилвай себе си без вдъхновение. През това време чети, образовай се! Можеш да унищожиш свои некачествени писмени работи или да ги оставиш да узреят, след което да ги редактираш. Не пиши по поръчка, освен ако нямаш никакъв избор, но и тогава бъди себе си! Не пиши клишета! Можеш да принудиш другите да те последват, да гонят твоя писателки ръст, можеш сам да създадеш клишета.
==
А: Има ли някаква обща тенденция сред пишещите ни съвременници – или специфични предизвикателства, които да стоят пред тях?
==
_Х: _Отново смятам, че повечето пишещи не могат да изградят свой собствен почерк, чрез който да бъдат разпознаваеми като стил и начин на мислене. Това обхваща и поезията, и прозата. Такъв резултат изискава от пишещите да бъдат верни на себе си, да могат да развият своя дарба. Забелязвам също желанието на доста писатели да постигнат бърз успех и блясък,
==
което ги кара да имитират успешните писатели
==
Мога да дам много примери в тази насока, като Амин Маалуф – френски писател от ливански произход, и Милен Русков, достатъчно известни с техните романи, които са изградени на историческа основа.
==
След големия успех на „Африканският Лъв”, „Самарканд”, „Чамкория”, някои писатели се опитаха да вървят в същата посока, но техните творби едва ли могат да постигнат подобен успех. Големите майстори на перото притежават отличната рецепта, която се използва като платформа на техния замисъл. Именно това е нужно на талантливите писатели, да определят своите линии и художествени тенденции далече от директното влияние на утвърдените имена в литературния свят.
==
**Търсенето на скандалното и вулгарно писане не е непременно добра оценка **
==
за траен успех, освен ако такъв наратив се внедрява за описване на определена ситуация и мисъл. Оцеляват художествените творби, които носят смислено послание и отговарят на предизвикателствата на времето, в качеството си на гигантска гума.
==
А: Кои са книгите, които един пишещ човек задължително трябва е прочел в живота си?
==
Х: Всяка възраст има определени приоритети в своето образование. За подрастващите бих препоръчал да четат фантастични книги като „Хиляда и една нощ”, „Хари Потър”, „Алиса в страната на чудесата”, „Ние, врабчетата”.
==
**Фантастиката разширява хоризонта на малките, освобождава мисълта, **
==
а това е доста полезно. Иначе препоръчам да се прочетат поне следните заглавия: „Сто години самота”, „Дон Кихот”, книгите на Артур Рембо, на Омар Хаям и още стотици други. Не трябва да забравяме и творбите на Чехов, Достоевски и Пушкин.
==
В по-късен период е добре да прочетат „Врява и безумство” на Уилям Фокнър, за да се запознаят с известния метод на писане и мислене „поток на съзнанието”. Добре е да прочетат и романа „По следите на изгубеното време” на Марсел Пруст, но такъв роман от един милион думи, където взимат участие близо хиляда действащи лица, изисква голямо търпение и последователност, за да се разберат в детайли мислите и целите, поставени от автора.
==
Разбира се, ще бъде приятно и полезно да се четат и съвременните автори.
