Давид Гросман: "Един кон влязъл в бар"

Накупила съм си сума книги от Давид Гросман. Малко от тях са преведени на български, останалите са на английски. Чест прави на изд. “Колибри”, че са издали една от тях, която е по-различна от останалите му творби и прави забележителен превод на цял жанр.

==

В “Един кон влязъл в бар” стендъп комедията се превръща във високолитературна драма. Това е истинско предизвикателство, защото е трудно да си представиш как онова, което е за слушане и гледане, може да бъде написано толкова добре, че да оживее пред очите ти. Гросман е гениален в умението си да превърне читателя в един от зрителите в романа, подложен на същите екстремни чувства, готов като тях да отвърне поглед и да “излезе” (захвърли романа) всеки момент. Рискованата игра с търпението и способността на читателя-зрител да остане и продължи да гледа залужава респект.

==

Заглавието би могло да е началото на всеки стандартен виц - и изглежда това очаква по-голямата част от публиката на застаряващия комик Дов Грийнщейн: вечерно забавление и познати поанти, които неизбежно разсмиват. Той обаче им поднася своята: напрегнат, криволичещ, ускоряващ се монолог, разголена и мазохистична изповед, която разкрива драмата на неговото детство и тъгата зад характера му на клоун - с много ирония и черен хумор.

==

Отвъд сценичния диалог, повествованието се води от далечния, почти случаен приятел на Дов(але) от времето, когато двамата съзряват. Днес той е пенсиониран съдия, загубил жена си. Довале се свързва с него изненадващо една вечер и буквално го изнудва да дойде на представлението му и просто да го гледа. Да бъде негов съдник. Дошъл насила, съдията на свой ред преживява собствен катарзис, осъзнавайки своята вина и предателството, което е извършил спрямо Дов.

==

“Представлението” на вечерта се разкрива пред нас като низ от ритмична тъга, трудно за гледане самобичуване, случайни анекдоти, с които да си поемеш въздух, отново гротеска, почти физически осезаема, стигаща до пароксизъм. Ефектът е като от ритуалното публично самоубиване на героя, останал накрая само с неколцина издържали зрители, омагьосани от неговата няма молба за съпричастие, емпатия и идентификация.

==

Историята е твърде израелска, но и достатъчно общочовешка, за да се е случила навсякъде. Гросман е майстор на езика, на неговите придихания, на сърдечния ритъм в четенето, с който ту те отпуска, ту те стяга. Препоръчвам “Един кон влязъл в бар” силно, повече от другата му известна и добра книга, излязла у нас - квази-тийнейджърския роман “Ще бягаш ли с мен”. Преводът на “Един кон…” е на Емилия Юлзари и е изключително точен и добър.