“Разказвачът” на Сава Василев (изд. “Жанет 45”) се състои от три самостоятелни новели. Ако има нещо, което тематично ги обединява, то това е присъствието на балканския човек в различните му времена, места и превъплъщения, както указва и анонсът.
==
Тъй като за хората по тези ширини е особено характерен разказваческият инстинкт, то под стряхата на основните сюжети в книгата малко без ред се приютяват и множество странични истории, появили се след бегла асоциация, а понякога дори от нищото, но настояващи да бъдат уважени. В този смисъл заглавието е удачно, още повече, че през всички текстове сякаш преминава един единствен над-глас - на Разказвача par excellence.
==
🖊Бижуто в този триптих за мен е средната новела - “Непокорният Лука”,
==
чиито герои обитават малък адриатически остров. От този почти библейски разказ с митически ореол нищо не може да се отнеме или добави. Написана на един стар, изящно патиниран, едва не иконографски език, историята сякаш разказва за много по-далечно време от онова, в което (оказва се впоследствие) вече има дори телевизори.
==
Основният сюжет е организиран около любовен триъгълник: лодкарят, който пренася мъртвите от острова до последния им дом, отказва да погребе любимата си, обичана приживе и от друг негов жител. В тази ситуация по неволя трябва да се намеси местният католически свещеник. С всевиждащо разказваческо око повествованието проследява всеки от героите в новелата, най-явно противопоставяйки - поне за мен - два вида човек.
==
Единият е съединеният, човекът завършен и свободен приживе, човекът остров, наслаждаващ се на своя самотен и незабележим рай в единение с природата заедно със съпругата си - подобно на Адам и Ева. Другият е разчлененият между външния и вътрешния човек, между островното и континенталното си начало, обременен от амбиции, а оттам и неспокойства, закотвен от земни желания за материален парцел рай, човекът служещ на Бога фарисейски, пълен с тщеславие и светски съображения.
==
Първият, в лицето на лодкаря Лука, събира своите естествени морски съкровища в кивот, другият - даренията на другите в подарено от по-високостоящ скъпо ковчеже, билет за неговата амбиция. По ирония на съдбата, първият се грижи за телата на предаващите Богу дух, а вторият - за душите им. Красивата съпруга пък е общият знаменател, неуловимото между земния и небесния свят, жена почти отвъдна, разкриваща като в огледало няколкото основни характера в новелата.
==
🖊Първата новела - „Разказвачът“, е с телескопичен ефект:
==
разказвач в разказвач в разказвача. Реално почти всеки от главните герои тук е такъв (морякът, който слуша своя капитан, капитанът, който слуша своя мистериозен пасажер и т.н.), като на места това води до леко объркване при по-невнимателните читатели: кой всъщност говори в момента. Защото всеки от тях е същевременно и слушател, вкл. и ние, самите читатели. Както казва единият герой: разказвачът трябва да намери своя слушател, като и двамата трябва да притежават съответния талант и внимание. В този смисъл това е изпитание и към самите нас.
==
А изпитания има, тъй като повествованието криволичи и е трудно за проследяване на места. Поне според моето разбиране в случая целта на многото разказвачи е била рамкиране, но ми се струва, че една рамка по-малко би бил по-удачният вариант, дори ако накрая остане само основната история. Скоби донякъде поставят и пръснатите из текста, както и в началото и в края му, общи житейски мъдрости и философски разсъждения. Лично за мен на места те стоят аксесоарно и без връзка, като особено в края сякаш са поставени колкото да завършат текста един регистър по-високопарно.
==
Самата основна история, както споменах, е достатъчно увлекателна и поддържаща напрежението - тази за пасажера, който се появява един ден по социалистическо време на бразилския бряг и моли капитана на български кораб да го закара в родната му България, за да намери последен покой там. Няма да разкривам мистификацията около него, но тя добре символизира основната идея - за неуловимата и в същото време преходна в различните й национални измерения същност на балканския човек, който макар и в държави с различно име и различен език, винаги може да разкаже една и съща човешка история. В последния разказ пък го има и обратното: жителите на една балканска страна обговарят различните неща от живота си, вкл. и когато псуват, на различни балкански езици.
==
Образът на странния бразилски пасажер, чиято съдба е мистификация, както и на остаряващия капитан, далечен събрат на капитан Ахав, са силни, макар високите интелектуални разсъжденията на последния леко да надмогват нивото, което можем да си представим у един български морски вълк. Приповдигнатост, която явно трябва да очертае по-мащабни рамки.
==
🖊Най-малко силна за мен, въпреки потенциала си да заеме едно от първите места, се оказа третата новела - „Жената и златният Осъм“
==
Тя носи много повече почерците ту на есе, ту на журналистически очерк, пътепис или мемоари. Разказите вътре са се смесили по малко механичен, съшит начин и за нетърпеливия и разсейван от многото отклонения читател тяхната тематична обвързаност донякъде зазвучава обосновано едва в края (добър, впрочем).
==
Схемата ми напомни незабравимия филм на Рангел Вълчанов “Лачените обувки на незнайния войн” - помним смяната на сцените пред двореца на английската кралица с двора в шопското село в спомените на остарялото момче. И тук едно остаряло момче, пребиваващо на Канарите, един “балкански европеец”, както се нарича, си спомня минали истории от родината.
==
В този смисъл това би могло да бъдат едни чудесни мемоари за старостта през спомените от детството, които да звучат в жанровата диря на Георги Данаилов и Георги Мишев с техните великолепни книги спомени. Мемоари, обединени от присъстващия в книгата като символ бастун. Да, бастунът, инструмент за толкова неща. Присъстващ в детството ни като докосване до старостта - когато го яхаме като конче, а в старостта под ръката ни - напомнящ за нашето детство. Езикът тук е изчистен, удобен, обичаен.
==
Уви, начинът, по който е осъществена горната постройка в тази новела, ни кара да мислим, че може би е трябвало тя да се раздели на два разказа- балкански и канарския, без нито един да пострада. Намерението на автора е било явно: да открои географията на старостта: - балканската като заземяване и прибиране (на старците ни по пейките), а тази на чужденците като изкореняване и отприщване за пътуване (по екскурзии и почивки из света).
==
Този контраст обаче е разводнен от излишни или твърде удължени сцени и данни в канарската част, която на места звучи просто като пътеводител, както и от множество отрязъци от други историйки и разсъждения - житейски, философски, дори патриотарски. Образът на голата жена буди недоумение, докато накрая сякаш сам разказвачът разбира смисъла за неговата важност - след като се оказва, че името съвпада с името на българска река.
==
И въпреки че на места повествованието в тази книга изтърва юздите, то ако се абстрахираме от това и го следваме просто както следваме будния и скоклив ум на реален разказвач, бихме могли да се насладим на тези близки до нас истории в трите новели. Ето защо бих препоръчала тази книга все пак да бъде уважена и прочетена.
