Жанет 45 (111)
Еми Барух: Живеем в обстановка на постоянно пренаписване на спомени
"За евреите и други демони" не дава отговори. Книгата е приплъзване по границата между знание и не-знание, между преводимото и премълчаното
Антония Апостолова
В края винаги знаем повече, отколкото в началото. За "Тук живее Йожи" на Надя Радулова
Типично за един дълбок и многопластов поет, а също и редактор, Надежда Радулова изпробва различни повествователни форми в първата си прозаична книга
Антония Апостолова
За ненужните и нужното и за буцата сол в разказването - един разговор с Деян Енев
Излизат хубави, стойностни книги на – нека го кажем така – "редови", недефилиращи писатели. Немалка част от тези книги излизат и в провинцията, но за тях, уви, никой не чува
Антония Апостолова
Още веднъж за детството в "Макгахански блусове и балади" на Юли Шумарев
На места историите звучат като притчи, в чиито архетипни образи поне няколко поколения ще разпознаят собственото си детство
Антония Апостолова
"Шейсет разказа". Деян Енев, който разказва преходността
Тези разкази са просто разказване per se, регистриране на присъствие, документиране на житейска хронология, ход на неизбежност
Антония Апостолова
Цветозар Цаков: Езикът ни се превръща във фронтова линия
Живея с убежданието, че не съществува завършен процес. Винаги има какво да добавиш, да промениш. Да махнеш
Антония Апостолова
Наказанието да помниш и знаеш - един разговор с Иван Брегов
Сам част от закъснелите деца на Прехода, както ги нарича, в "И сърцето тренира своята смърт" авторът предлага една картография на родината между отъпканата кал на източния социализъм и празнотата ѝ подир отнесените от самолетите
Антония Апостолова
Два подхода към болката - Михаела Илиева и Иванка Могилска
И докато при Иванка Могилска зад слънчевостта тлее все пак болка, то през мрачността на Михаела Илиева прониква светлина
Антония Апостолова
Виолета Кунева: Всичко, което съдържа в себе си светлина, е уязвимо
Рядко имаме чувствителност за чуждото страдание, която да нарани драстично и нас - да твърдим обратното би било лесно разпознаваема лъжа
Антония Апостолова
"Дом за начинаещи", или Да израснеш през 90-те отвъд границите
Роман, който надмогва локалното, или просто няма нужда от него, за да разкрие универсалните черти, език и културни жалони на цяло едно поколение
Антония Апостолова
Катя Димитрова: Човекът е като охлювите - носи невидимата си къща от емоции, думи и хора
Разголената искреност е най-ценното нещо, което пишещият може да предложи на четящия, казва поетесата
Антония Апостолова
Ралица Райкова: Светът се променя от малки моменти и разговори, от изречения и песни
Усещам особено близък образа на скитника, на фланьора - на човека, който върви и просто живее, наблюдавайки как светът се случва около него, казва авторката на "Фигури от сол"
Антония Апостолова
Животът ни в кръговрата между "Трева и звезди" - за сборника на Станислава Станоева
Четирите цикъла на тази болезнено лична книга включват детските, младежките, зрелите и последните години на авторката, свързани със загубата на двамата родители
Антония Апостолова
Йордан Славейков: Там, отвъд, ме чака голямото ми кръвно-празнично семейство
Когато пиша, си давам свободата не само да създавам света по мой образ и подобие, а се ползвам и от свободата да променям вече изживените си сценарии, да ги изигравам пак
Антония Апостолова
Антина Златкова: Има значение откъде и накъде гледаш - и на каква светлина
Струва ми се, че дори в последните години да имаме поводи за все повече общи страхове, краят на света (все още) е субективен
Антония Апостолова
Николай Терзийски: Бъдещето е измисленото от човека
Едно от най-ценните качества на литературата е да танцува с времето. Да си играе с него. Да го съблазнява. А понякога да го отрича или открито да му се подиграва
Антония Апостолова
За езика на любовта в "Таралежите излизат през нощта" на Йорданка Белева
Дана Белева затвърждава почерка си - да разказва родови, но общочовешки истории, да ни представя маргинални, но трагично значими характери, да ни припомня вселенския смисъл на бита
Антония Апостолова
Преслава Виденова: В миналото няма преструвка, то неприкрито вклинява тръните си в нас
Разпознаването на отраженията често се случва еднопосочно и неуловимо – дали защото ни е по-удобно да не видим себе си в другия и да не му позволим да ни разпознае, дали поради невъзможност да го съпреживеем
Антония Апостолова
Вангел Имреоров: Всяка нова книга, която пиша, е къща в миналото
Ние сме едновременно всичко, което сме били и в което ще се превърнем. Ще ми се да вярвам, че не сме права линия, а нежно танцуваща спирала
Антония Апостолова
"Звезди под клепачите" на Николай Терзийски - за любовта като липса на смърт
Книгата проследява живота и семейното минало на героите в три любовни истории от три периода, които представляват паралелни структури, отразени една в друга
Антония Апостолова
Кирил Нейков за "Dirty Side": Времето не е враг, харесвам този процес на деструктивно обновление
Лъскавото, идиличното не е добър материал за писане - става интересно едва когато се разровиш под повърхността, споделя авторът
Антония Апостолова
Димитър Ганев: Въпросът за природата на поета дълбоко не ме интересува
Преди отдавах голямо значение на краищата, на това как едно стихотворение завършва. Влечеше ме към поантите, към заигравките и ефектите. Сега усещам, че изобщо не държа на тези неща
Антония Апостолова
"Шекспир зад храстите": Серафимите и обикновеното чудо в разказите на Светла Георгиева
Писани от различни точки на света, те чертаят една надпространствена карта на споделената човечност, на надеждата в мрака, на смисъла в дребните жестове сред нашата "врява и безумство"
Антония Апостолова
Йоанна Елми: Да се мисли и чувства е занаят, който трябва да се практикува ежедневно
Разбирането за това какво е насилие и какво не, е различно у нас. Просто сме назад като осъзнаване, което е нормално с оглед на историята. Насилието не е само шамари и бой
Антония Апостолова
"24 часа труд" - или бачкаторският блус на Васил Панайотов
Тази книга не е най-дългата му, нито най-сложната като сюжет, нито най-тежката като философия - но от нея лъха покоряваща непринуденост, свежа автентичност и ободрителна ирония
Антония Апостолова
"Нещотърсач" събира 44 предмета от близо и далеч и техните истории
Разказвайки историите им, Екатерина Петрова всъщност разказва и за местата, откъдето те произлизат, като ги поставя в по-широк езиков, културен, исторически или географски контекст
Антония Апостолова
"По релсите" на Невена Митрополитска – за красотата, и след мига на разпада
Авторката признава, че и този път е стигнала до "точката на насищане", подготвяйки се за историческите, политико-икономическите и битовите аспекти от живота на българските евреи, с които да даде плът на сюжета
Антония Апостолова
"Направени от вина" на Йоанна Елми - история на израстването на три фронта
С опита си и на журналист, Елми успешно напипва пулса на времената и поставя куп обществени диагнози. Но най-важното - прави много ценен принос към литературата, занимаваща се с домашното насилие
Антония Апостолова
Невена Митрополитска: Да имаш избор не е лесно, но е за предпочитане пред това да нямаш
Определено изпитвах страх да навляза в тази тема. Дори и сега се опасявам, че някой ще ми каже: „Ти не можеш да ни разбереш, ти нямаш право да пишеш за това!“
Антония Апостолова
Откъси от новия роман на Невена Митрополитска "По релсите"
Премиерата му в София е на 4 ноември, четвъртък, от 18.30 ч. в главното фоайе на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Книгата ще бъде представена от проф. д-р Амелия Личева. В Пловдив премиерата е на 5 ноември, петък, от 18.00 ч. във Винтидж кафе
Антония Апостолова
Петър Денчев в разговор за "Превъртане": Ние сме удивително типизирано общество
Ако валоризираш миналото с предимство пред настоящето, вероятността да катастрофираш е много голяма, предупреждава писателят
Антония Апостолова
"Превъртане" - нов роман от Петър Денчев
Забавно-трагичен, но заедно с това и зловещ сюжет. История за едно преобразяване, която поразява целия свят
Антония Апостолова
"Кутия за спомени" със събраното от Констанин Петров
Дали не съществува някаква неустоима тенденция мъжете ни писатели на определена възраст да разтварят пред нас своите поовехтели кутии за спомени и с увличащо сладкодумие да полагат в ръцете ни безценните реликви на детството и младостта си?
Антония Апостолова
"Прекъсването на самсара" от Елена Алексиева - разкази за граничното
От всички прочетени от български сборници с разкази през последната една-две години този е може би най-концептуалният, най-световно звучащият, най-близкият до собственото му светоусещане и писане
Антония Апостолова
"Ела и ме спаси" - Емилия Милчева с разкази за пропаданията и спасенията
В личния си фейсбук профил Емилия Милчева често пуска комични и малко тъжни статуси с хаштаг "моите университети", в които разказва за дочутото и видяното в градския транспорт или на улицата. Сборникът й с разкази е сериозно литературно продължение на тази линия на човеколюбиво внимание към ближния
Антония Апостолова
"Нас, които ни няма" - новият роман на Антония Апостолова
„Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални части и финалът са много добри писателски решения.“ (Яна Букова)
Антония Апостолова
"Животът като следобедна дрямка" - разкази-притчи за съвременния човек
Обединява ги най-вече иронията в светогледа и в езика на автора, както и прекрачването на реалността в териториите на магическия реализъм
Антония Апостолова
За "Болка" на Цруя Шалев - по-силна е единствено безсебичната любов
Изкушението да бъде възкресено миналото и да се продължи оттам, където сме спрели, дава горивото на този роман за личностното израстване
Антония Апостолова
Кольо Николов и всеопрощаващото чувство към живота в последната му книга
"Котаракът на Рей Бредбъри" идва късно, но Слава Богу навреме, и за онези по-млади читатели е чудесен начин да се докоснат до специфичния разказвачески глас на писателя, който написа тази книга от Америка, където и до днес живее
Антония Апостолова
Александър Габровски: Човечеството е красиво заради своите грешки
С времето забелязах, че всеки ден поне по няколко пъти се питам „от това дали би станало добро стихотворение?“. Интересно ми е това наблюдение, отдръпване от собствената ми личност и ежедневие
Антония Апостолова
"Островът в небето" - приключение в деконструкция на патриотарски митове
"Островът в небето" всъщност ни среща със същите главни герои като от "Селото на самодивата", загатвайки, че книгите на Антон Борисов биха могли да се превърнат в (детективска) поредица
Антония Апостолова
Лили Йовнова: Липсва ми всяка версия на момичето, което съм оставяла на някое летище
Хубавото на поезията е постоянството ѝ, мисля си за нея като снимка на конкретен момент, не като видео. В този смисъл, не виждам как може да се говори за нейно порастване
Антония Апостолова
"Живи" на Ю Хуа - за китайския Лот и живота като смях през плач
Езикът на Фу-гуей е изпъстрен с пиперливи фрази, грубоват, по селски простоват, цветист и благодарение на него Ю Хуа постига тази немислима комбинация: читателят да се смее дори там, където се разказват най-скръбните събития
Антония Апостолова
Надежда Радулова: Езикът ни съдържа симптомите на едно протяжно боледуване
От момента, в който започнем да четем, в който се превърнем в читатели, малкият ни частен, ограничен свят става безкрайно голям. И няма връщане и затваряне обратно в малкия. Рискът е поет
Антония Апостолова
Особеният свят и причудливите герои в разказите на Цветелина Георгиева
Много често наративът се движи на ръба на действителността, визуализирайки и конкретизирайки различни фантазии, криввайки в особеното и чудатото, но въпреки този магически реализъм, връзката с нашия свят не се прокъсва, а остава плътна и силна
Антония Апостолова
Габриела Манова: Тъгата не е линеен процес, времето лекува временно
Боя се обаче, че създаването на кръгове или „затварянето“ на групи хора крие риск отношенията да станат неискрени, а критиката, която намирам за особено важна, да се стопи от съображения, които невинаги са в полза на авторите
Антония Апостолова
Цветозар Цаков: Използвам фантастичното, за да изпъкнат още по-ярко дребните нормалности
Виниловите души са крехки и раними, объркани, несигурни, търсещи и чувстващи всичко около тях много по-осезаемо, събиращи драскотини по себе си и от най-малкото нещо, казва авторът за едноименната си първа книга
Антония Апостолова
"Винилови души" на Цветозар Цаков - пространство за възможни светове и комична абсурдност
Да, почеркът е определено дебютен, текстовете носят очакваната чаровна незрялост и на места се четат като писани по добре усвоени от доста четене правила, но не бих се учудила, ако в бъдещи книги Цветозар затвърди далечните асоциации с някои от кумирите си: Вонегът, Бредбъри и Хармс
Антония Апостолова
За "Потъналите и спасените" - или за оцеляването, от което не можеш да се завърнеш
"Потъналите и спасените" на Примо Леви се появява късно на български, цели 34 години след написването си, но прочитът на подобна книга винаги е навременен, още повече предвид напълно съществуващата вероятност историята трагично - съвсем не като фарс - да се повтаря
Антония Апостолова
Проф. Иван Станков с думи за "Потъване в мъртво море"
„Потъването“ беше книга, в която се огледах целият, беше написана специално за мен, както са написани специално за мен всички добри книги на тази земя. Не помня от кога не съм се приютявал безостатъчно в нечия книга
Антония Апостолова
Примо Леви преосмисля концлагерите в последната си книга, вече и на български
В осемте есета от "Потъналите и спасените" авторът на епохалните "Нима това е човек" и "Периодичната система" разсъждава и над личната и груповата памет, агресията, прошката, общуването, отношенията на духа с материалния свят и пространната „сива зона“ между доброто и злото
Антония Апостолова
Алеко Желязков: Tежките елементи са три - науката, любовта и хуморът
Определено ме влече науката, и то в нейните най-теоретични и фундаментални нива. А там вътре, в безумно малките разстояния на Планк, както и в черните дупки, мога да вкарам каквото си реша: идиотските си фантасмагории, философски парадоски, розови слонове...
Антония Апостолова
"Тежки елементи" - българска космическа одисея а ла Дъглас Адамс
Романът на Алеко Желязков е главозамайващо вселенско приключение с безброй изпитания и неочаквани обрати, грандиозни космически битки, телепортации и разклонения на реалността
Антония Апостолова
Рене Карабаш: Вярвам във всичко, което се обръща, когато го повикам
Често интелектът и умът взимат превес над чувствата ни и живеенето и забравяме да танцуваме, да се смеем, да отваряме прозорците на домовете ни широко и да пеем. Затова спешно трябва да се побратимим със Зорбас, ако искаме да се помирим със себе си
Антония Апостолова
Поетът Златозар Петров: Всичко е справедливо
Допускам, че поезията е дълга, но излишна смелост. Защото най-често острието е тъпо. Убеден съм, че всеки човек през живота си може да напише едно добро стихотворение
Антония Апостолова
"През това време" - нова книга на проф. Инна Пелева за литературата от Прехода до днес (ОТКЪС)
Кои са писателите и текстовете, които винаги оттук насетне ще са важни, кои са поредните лица на елитарното и популярното, кои са впечатляващите изображения на миналото и на сегашното... Тези и други въпроси обмисля проф. Инна Пелева
Антония Апостолова
"Американа" на Чимаманда Нгози Адичи - един честен любовен роман на расова тематика
Висока литература, широка социална критика, задълбочено изследване на расата в Америка, Нигерия и Англия, ироничен разрез на три общества от три различни континента, имигрантски роман, точно прихващане на разговори от различни регистри, класическа любовна история
Антония Апостолова
"Нощ в Каракас" на Карина Сайнс Борго - помен за една страна, която вече е изгубена
Нещо друго прави впечатление при прочита на този мрачен, тревожен и песимистичен роман, в който - уви - няма катарзис, няма надежда, няма светлина в тунела за венецуелците. Той е писан не за родната публика, а за света навън
Антония Апостолова
"Нощ в Каракас" вече по книжарниците - роман за опустошената от войната Венецуела
Аделайда Фалкон погребва майка си. Сега е сама в държава, в която всякаква социална сигурност отдавна е изгубена, а хиперинфлацията, насилието и беззаконието са част от ежедневието
Антония Апостолова
Излиза новият роман на Георги Господинов "Времеубежище"
Книгата може да бъде поръчана предварително между 20 април и 3 май с 20% отстъпка от коричната цена от сайта на издателството. Корицата е с рисунка от Недко Солаков и дизайн на Христо Гочев, страниците са 372, а цената е 20 лв. за меки корици или 24 лв. - за твърди
Антония Апостолова
"Опитът" на Русана Бърдарска - животът и съзнанието на обикновения човек в голямата литература
Получил се е огромен обем (повече или по-малко оправдан, тъй като на места може да ни се стори в ущърб на книгата), който е като рудник за вадене на цитати, афоризми, мъдрости, сентенции, дори лозунги
Антония Апостолова
"Опитът" на Русана Бърдарска събира над 700 страници "популярна философия с екзистенциални елементи" (и ОТКЪС)
"Ако трябва да избера един послевкус, то това е заседналата в гърлото горчивина от нашата трагична незначителност, от непосилните мащаби, в които се движи крехкият смисъл на нашия живот, от зловещата красота на звездното небе“, пише за книгата Антония Апостолова
Антония Апостолова
"Ловци на пеперуди" от Константин Петров - разкази за крехкия човек срещу неизбежното
Здравословният, и донякъде старомоден, реализъм на този сборник, с неговите кротки човешки истории, успя да ме разсея и да ми донесе нормалност в момент, в който съзнанието ми е неспособно да се съсредоточи върху друго освен информационната истерия покрай корона вируса
Антония Апостолова
Христо Карастоянов: Много глупости съм правил, но никого не съм лъгал с написаните си думи
С писателя разговаряме след излизането на обновената и редактирана трилогия "Кукувича прежда" - за 20-те и анархизма, за сюжетите преди и сега, за българското положение и съвременната литература
Антония Апостолова
Мартин К. Илиев: Упражнението по търсене на точната дума е упражнение в съмнение
За мен временна истина беше идеята, че човек задължително се чувства млад, когато е обективно млад. След първата младост идва често и първата старост – с умората, болестите, самотността
Антония Апостолова
Любов Кронева: Затънали сме в приказки до ушите
Психологията неслучайно различава синдром на Пепеляшка, на Червената шапчица, на Спящата красавица, все мъчителни и често пъти безизходни състояния. Не смятам, че хората преди векове са били по-глупави или по-малко психолози от днешните
Антония Апостолова
"Бабини-ягини" на Любов Кронева - за действителността като по-страшната приказка
Повечето герои в тази книга са деца и тинейджъри, уязвими подрастващи същества, които животът подлага на прибързана, безстрастна и немилостива инициация. В какфонията на ежедневието те трябва да се научат да владеят неконтролируемия си вътрешен глас
Антония Апостолова
Ина Иванова: Преодоляването? Просто си слагаш парфюм и отиваш на работа
"Надявам се, че пиша за недоизказаното. За онова, което просветва отвъд привидността", споделя Ина в интервю за последната си стихосбирка "Криле от папиемаше"
Антония Апостолова
Историята на Лорънс Ферлингети - един от литературните символи на XX век, който се сдоби с нова книга на български
Книжарницата и издателството City Lights, създадени от Ферлингети в Сан Франциско, се превръщат в институция, крайъгълен камък в движението за свободно слово, което привлича литературни личности от всички поколения
Антония Апостолова
"Синът на управителя на сиропиталището" - Северна Корея между реализма и комикса
Мащабният роман на писателя и журналист Адам Джонсън превръща севернокорейската държава в сцена, на която разгръща универсалната си история, експлоатираща популярния мит за героя, който извършва саможертва в името на любовта и доброто
Антония Апостолова
"Потъване в мъртво море" - писане без дъно
"Ще ти разкрия източника на болката. Ще ти я причиня пак, защото не искам да живея сам със собствения ужас на неразказаното чувство. Това е жестока литература...", пише Димитър Щуров
Антония Апостолова
Книжните препоръки на издателство "Жанет 45" за панаира на книгата 2019
Сред тях са феноменалния труд "Империята трябва да умре" на Михаил Зигар, наградения с "Пулицър"" роман на Адам Джонсън "Синът на управителя на сиропиталището" и много нови български книги
Антония Апостолова
Виолета Кунева: "Почти" може да е синоним на "всичко"
Разглеждам всяко стихотворение като снимка, като карфица, която показва местоположението ми в конкретен момент. Естествено, в следващия то се измества, казва Виолета в блиц-интервю за деб'тнта си стихосбирка
Антония Апостолова
"Българският лекар" на Ники Павлов разказва историята на българин психиатър и семейството му в ГДР
Ники Павлов, дъщеря на българин и германка, е родена през 1964 г. в ГДР. Това е първият й роман, преведен на български
Антония Апостолова
Палми Ранчев: Написал съм разкази, които друг не би могъл да напише
Обикновено журитата ме използват като екзотична подправка заради бокса и всичко останало около него, споделя писателят, чиято книга "Тази вечер нищо не е случайно" получи наградата за проза на портал "Култура" и е сред финалистите за награда "Перото"
Антония Апостолова
Два романа на Макс Блехер - болезнено личен екперимент с (не)реалността
Единият проследява летните спомени от едно детство и юношество в малък румънски град, а вторият, по определението на самия Блехер, представлява нещо като дневник на болния за живота във френски санаториум (място, където самият Блехер се е лекувал) и нарежда книгата сред редица големи образци в тази традиция
Антония Апостолова
13 цитата, с които да се потопите в атмосферата на сборника "Потъване в мъртво море"
Разказите в сборника са обединени от общата тема за човешките загуби и щети – истински или въображаеми, несъзнавани или подценявани, неизбежни или твърде закъснели
Антония Апостолова
Петко Симеонов: Ако не виждате около себе си таласъми, самодиви, вещици и извънземни, никой не ви е виновен
Здравите и млади хора трябва да са в пределна яснота – само лично те, с ум, образование, труд, в сътрудничество с другите, ще изградят своя живот. Неволята няма да дойде на помощ! Няма!, предупреждава Петко Симеонов
Антония Апостолова
Антония Апостолова пред "С книга в полунощ" за загубите и катарзиса
Разговаряме надълго и нашироко за "Потъване в мъртво море" и "Литературни разговори", за граничните моменти в живота ни и тяхното място в литературата, за справянето с болката и страха от смъртта, за миговете на прозрение и катарзис. И още...
Антония Апостолова
Рецензия: "Пиле, змия, звяр и дюля", Петко Симеонов - магически реализъм по български
Текстовете предлагат една смесица от местен магически реализъм, някак народен и битов, от добродушно пикантен хумор, от игрива ирония и смела сатира, както и от разчупена сюжетност, която лакътуши подир всички разказвачески приумици
Антония Апостолова
"Потъване в мъртво море" - разкази за загубата, човешките щети и светлината зад пукнатините ни
Авторът ни отвежда в България, Гърция и Израел, за да ни разкаже съдбите на героите си с ярка поетична образност, меланхоличен ритъм и завладяваща атмосфера, а те са различни по вид, възраст и взаимоотношения двойки
Антония Апостолова
Рецензия: "Хроники на неведомото", Николай Терзийски - ненаситната утроба на неведомото
С втората си книга "Хроники на неведомото" Николай Терзийски определено се оформя - поне за момента и лично според мен - като изключително нишов автор. Единствените ми притеснения за романа имат връзка със съвременната и бъдещата линия в него
Антония Апостолова
Рецензия: "Дарът" на Невена Митрополитска - за общото между "Жизел" и ин витро инсеминацията
Малко са съвременните български романи, които засягат актуални в обществото и необговорени литературно социални теми, а "Дарът" на Невена Митрополитска е може би единственият, поне доколкото ми е известно, посветен на проблема с изкуствената репродукция - проблем, който засяга все повече двойки у нас
Антония Апостолова
Рецензия: "Топи се", Лизе Спит - или за колко дълго се стопяват спомените
Голота, сурово месо, изпражнения, буца лед: бихте ли повярвали, че от тази комбинация може да се получи впечатляващ дебютен роман? "Топи се" на фламандската авторка Лизе Спит създава внушителен голем от тези базови, тленни, нетрайни елементи, за да ни убеди тъкмо в противното - че "временното трае дълго"
Антония Апостолова
Рецензия: "Отклонения наесен", Чавдар Ценов - отклонението като път навътре
Пукнатините, които сюжетите отварят в ежедневието на тези малки, обичайни, средностатистически, почти безлични хора, предизвикват течение, спускат ги във водовъртеж от съмнения, от спомени и чувства, от носталгия и равносметки
Антония Апостолова
Предложенията на издателство "Жанет 45" за Пролетния базар на книгата 2019
"Памет за паметта" от Мария Степанова, "Топи се" от Лизе Спит и "Хавана за един покоен инфант" от Гилермо Кабрера Инфанте са чуждите предложения. Сред българските са книги на Божана Апостолова, Владо Трифонов, Стефан Цанев, Петър Денчев и др.
Антония Апостолова
Чавдар Ценов: Всекидневието е убийствено преживяване и драмата на обикновения живот е най-дълбоката
Безкрайното ровене в спомените и сладостното отдаване на мечти, заедно със сънищата, влюбванията, приятелствата и всякакви подобни силни емоционални състояния изграждат най-интимното в човека
Антония Апостолова
Петър Чухов: Моето писане е покана за дописване, домисляне, доусещане
Може би някои травми от детството, липси, обърканости и несигурности намират (обезопасен) излаз по-лесно в (привидното) разказване за някой друг, дори разказът да е в първо лице, докато в поезията лирическият герой традиционно се отъждествява с автора, казва поетът в разговор за последната си книга
Антония Апостолова
Рецензия: "Накъде тече реката", Чавдар Ценов - география на живота като палиндром
Последният роман на Чавдар Ценов е своеобразно изследване на (пост-социалистическия) човек в отвореността на света и в потока на течащото време, чието приближаване към края е всъщност приближаване към паметта. Защото с хода на живота ни паметта се увеличава и става все по-пълноводна за сметка на мечтанието и очакванията към него
Антония Апостолова
Рецензия: "Висока облачност", Оля Стоянова
Оля Стоянова е майстор в създаването на наситена атмосфера и особено настроение с минимални средства, с минимум, но точни описания и краски, в междуредията на действията и диалозите. Езикът на авторката е толкова премерен, че сякаш е отсипан с капкомер на точни дози
Антония Апостолова
Рецензия: "Суета, суета", Владо Трифонов - роман за миналото днешно
Бих искала да сменя посоката на споровете около книгата, като обърна внимание на това колко днешен и актуален е романът, който иначе обхваща последните години на XIX и първите десетилетия на XX век, и как се заиграва с теми, които и днес бурно занимават (и разделят) обществото ни
Антония Апостолова
Рецензия: Петър Денчев, "Истории в минало време" - разкази
Личи и че професионалният опит на Петър Денчев като режисьор е допринесъл значително за чистотата и прецизността в изграждането на диалозите, реакциите, мимиките и психологията на героите и обособеността на отделните сцени. Усещането често е за камерно представление, повече за виждане, отколкото за четене
Антония Апостолова
Рецензия: Калин Донков, "Отпечатък от никого"
Старомоден (в най-добрия смисъл на тази дума), носталгичен и меланхоличен, Калин Донков се впуска с финес, проницателност и благосклонна отзивчивост в спомените, подпалени от случайни осезания, мисли и срещи - като цигара на старец
Антония Апостолова
Рецензия: Петър Денчев, "Тихото слънце" - роман експеримент в традицията на антиутопията
Свободата, езикът, паметта, щастието, насилието, контролът - това са големите теми в антиутопичния роман, чието изпълнение намирам за леко проблематично
Антония Апостолова
Александър Байтошев: Когато пишеш за мрака, създаваш пукнатина в него
Провалът е учител, защото с него започваш да разбираш реалността. Когато си се провалил във всичко, всъщност си стъпил на много здрава почва, казва поетът в един разговор за новата му книга "Чучело"
Антония Апостолова
Рецензия: Божана Апостолова, "Завръщането на визона"
Романът се чете бързо, но нека това не заблуди, че е лек - напротив, четенето му е увличащо и пивко, въпреки че самият текст е по-скоро минорен и носталгичен. Такава, каквато често се оказва и равносметката в есента на живота ни. И все пак есен, която има своите филизи надежда
Антония Апостолова
Рецензия: Петър Денчев, "Малкият бог на земетръса" - себеразбирането като познание за собствените ни катастрофи
Романът прави психологическа и философска дисекция на една връзка. Резултатът е интелектуална проза, която обаче е четивна и държи любопитството с тънка нишка мистерия
Антония Апостолова
Петя Накова: Да преминеш през рака е единственият начин да пишеш за него. В моята книга всички са от смелите
Много по-лесно да превъзмогнеш страха и да отидеш на профилактичен преглед, отколкото да превъзмогваш негативните емоции, ако се окажеш болен, и то в по-късен стадий, предупреждава авторката на "Годината на осемте химии"
Антония Апостолова
Рецензия: Петя Накова, "Годината на осемте химии"
Ракът е една от реалностите на XXI век, но въпреки това "има толкова възможности за оцеляване", обнадеждава всички тях тази книга. Силно, силно я препоръчвам, защото освен тежка, тя е и безкрайно жизнеутвърждаваща
Антония Апостолова
Рецензия: Петър Денчев, "Тихото слънце" - роман експеримент в традицията на антиутопията
Свободата, езикът, паметта, щастието, насилието, контролът - това са големите теми в антиутопичния роман, чието изпълнение намирам за леко проблематично
Антония Апостолова
Рецензия: Невена Митрополитска, "Анна и планината"
Това е почти класически роман за израстването и за 90-те години в България, книга за различните видове зависимости и различните видове избори
Антония Апостолова
Рецензия: Невена Митрополитска, "Анна и планината"
Това е почти класически роман за израстването и за 90-те години в България, книга за различните видове зависимости и различните видове избори
Антония Апостолова
Рецензия: Джумпа Лахири, "Низината"
"Низината" на Джумпа Лахири е мащабен, психологически проницателен, въздействащ роман с мащабни теми и размах на фона, на който се развива личната история, която разказва
Антония Апостолова
Рецензия: Олга Шурбанова, "В далечното пътуване"
Сладкодумната и сравнително кратка фамилна сага ни запознава с предците на писателката, с многобройната й рода от лели, чичовци и братовчеди и с близките семейни приятели
Антония Апостолова
Рецензия: Николай Терзийски, "Отлъчване"
Едно от основните осъзнавания след прочита на тази книга е, че познаването на историята лекува, предизвиква пречистващ катарзис и дава разбиране и опрощение през вековете. Паметта е отрицание на смъртта и изчезването ни в небитието
Антония Апостолова
Рецензия: Здравка Евтимова, "Зелените очи на вятъра"
Лично за мен този роман е преди всичко роман за насилието. Насилието като наследствено предавана болест и на всички възможни нива
Антония Апостолова
Рецензия: Сава Василев, "Разказвачът"
Бижуто в този триптих за мен е средната новела - "Непокорният Лука", чиито герои обитават малък адриатически остров. От този почти библейски разказ с митически ореол нищо не може да се отнеме или добави
Антония Апостолова
Тайе Селаси: "Отивам си е възвратен глагол"
Това е изповед на любовта без сантимент - мината от валяк, огорчена, болезнена, предавана, насила разсъбличана или крита. Но любов всевиждаща, с открити очи. С дом по-голям от онова, което може да я побере
Антония Апостолова
Рецензия: Любов Кронева, "Вълча Богородица"
Скокливо, живо, задъхано, намекващо посветеност в тайните разказване. Забавно, занимателно и приятно. Без претенции, но умно. Цапнато в устата, но поетично
Антония Апостолова
Книжните препоръки на "Жанет 45" за панира на книгата 2018
"Синът на авиатора" от Крум Филипов, "Животът няма втора половина" от Христо Карастоянов и още нови заглавия
Антония Апостолова
Рецензия: Крум Филипов, "Синът на авиатора"
Това е книга за редките маргинали, кръстена на герой, който дори не съществува, освен в съзнанието на своя "баща" - последна надежда и продължение за безнадеждния
Антония Апостолова
Ако сте фен на сайта и го четете редовно - подкрепете го, той зависи от вас.