Рецензия: Олга Шурбанова, "В далечното пътуване"

“В далечното пътуване” (изд. “Жанет 45”) е една от онези интимно-камерни книги, като че ли предварително - при това съвсем несправедливо - обречени на недостатъчно пазарно внимание.

==

Сладкодумният роман на Олга Шурбанова представлява сравнително кратка автобиографична фамилна сага, чрез която тя ни запознава отблизо, по домашному, с предците си, с многобройната си рода от лели, чичовци и братовчеди, и с близките приятели на семейството, в което е родена.

==

Няма страшно, да се запомнят и проследят имената на всички герои не е лесно, нито необходимо - дори и за по-разсеяните читатели това в никакъв случай не отнема от чара на увлекателната суматоха от характери, времена и съдби, която цари в разказа.

==

Книгата и своебразен документ за бита и нравите от близкото и не толкова близко вече минало, като представя и някои публично известни личности.

==

**Олга Шурбанова е сестра на проф. Александър Шурбанов, **

==

който присъства на страниците като малкия Сашко. Признавам, че това за мен беше добавена стойност към интереса ми, тъй като той бе мой уважаван преподавател по Ренесанс и превод в катедрата по английската филология. Вярвам, че това би предизвикало любопитството и на други негови съвременници, запознати с творчеството и преводите му. Впрочем заглавието, толкова подходящо за това приятно “пътуване”, идва именно от думи на Сашко в негово писмо до близките.

==

Самата Олга Шурбанова е един от известните ни музикални критици. Работила е като музикален редактор в различни издания и главен редактор на сп. “Ек” в Държавната агенция за българите в чужбина. Има издадени шест белетристични книги.

==

В своя много градски разказ авторката е използвала както свои лични спомени, така и семейни легенди и градски фолклор, цитати от разменяни от близките писма, откъси от книги, в които са описани военните достойнства на дядовците й и др. Срещаме отблизо представителите на два славни рода, слели се, за да дадат на света смели пълководци, учени, музиканти, морски фотографи и др.

==

Повествованието ни пренася с лъкатушене напред и назад през годините отпреди Освобождението до смъртта на родителите на Олга и Александър Шурбанови в наши дни, като ни ги представя поотделно, с техните постижения, нрави, слабости, особености, различни настроения и отношения.

==

С финес и класическа лекота, Олга Шурбанова ни връща в стара София и стара Варна, по техните някогашни улици и булеварди, апартаменти и фамилни трапези, в коридорите на Музикалното училище и овощните градини на Тополица, сред градските кокони и големи личности, но и сред обикновените хора в работилниците и дюкяните, сред глъчката на малки деца и самотата и болестите на възрастни и отиващи си един по един близки.

==

Препоръчвам този роман заради любопитния прозорец към този позабравен, а всъщност близък до нас свят, който предлага. Да не пропусна и факта, че това е може би една от последните книги, илюстрирани от покойната Яна Левиева.