“Низината” на Джумпа Лахири (изд. “Жанет 45”) е пространен, психологически проницателен, дълбоко въздействащ роман с мащабни теми и размах на фона, на който се развива личната история, която разказва.
==
Обхващайки четири поколения индийци, две държави на два континента, както и близо век история, романът изследва съдбата на двама братя и техните близки, описвайки с хирургически хлад белезите и метастазите, които изборите и решенията на всеки един от главните герои оставят в живота на останалите.
==
Съвсем удачно Лахири е организирала повествованието в трето лице, редувайки разказите през гледните точки на основните замесени в тази драма и обогатявайки по този начин познатите вече сцени с нови пластове.
==
Тонът на Лахири създава атмосфера на овладяна житейска меланхолия
==
Той е изпълнен с отстранено разбиране за всеки от протагонистите, без да си позволява прекомерна сантиментална емпатия или мелодраматични изблици. Напротив, гласът е събран и бистър, приглушен и равноделен, одарен с птича изящност и интелигентна чувствителност. Тази външна простота го прави още по-ефективен за разбирането на психологическата динамика у героите, без да ни насочва да вземем страна, докато наблюдаваме как всеки от тях се съпротивлява на вътрешната ентропия, която взаимно си причиняват. Диалозите са камерни, почти сценографски, точно толкова колкото е необходимо.
==
**Темите, които засяга романът, са мащабни, а една от тях е политическото измерение на индивидуалния живот **
==
Частта от романа, която се развива в Индия, взема за фон събитията около движението на наксалитите от края на 60-те, особено популярно сред студентите, и създаването на незаконната Индийска комунистическа партия (марксисти-ленинисти) с лидерите Кану Санял и Чару Маджумдар. Събития, белязани от бунтове и терористично насилие, в което е въвлечен един от двамата братя.
==
Голямата политика се явява разделителна линия между кръвно свързаните. Нейните пипала проникват и засягат всеки едноличен живот, дори когато той страни или не се интересува от нея. Тя се оказва и причина за завръзката в тази драматична история.
==
“Низината” очертава редица демаркационни линии чрез образите на двамата братя:
единият е съзнателен и съзерцателен интроверт, другият деен (преу)строител на света, единият е предпазлив, другият - сърцат, единият е почитащ традициите, но самостоятелен и емигриращ, другият - рушащ ги, но свързан и оставащ.
==
Всички тези разлики плуват върху променливия и нестабилен пейзаж на низината, в която се намира родната им къща и която е дала име на романа. Така докато единият брат прави революция, която не променя нищо в Индия освен живота на най-близките му, другият предприема единствената стъпка в Америка (прилична по-скоро на отстъпление), която се оказва собственият му бунт в един приемен свят. За разлика от родния източен пейзаж, който нахлува в теб с миризмите, шумовете и хаоса си, запазвайки традициите, този чужд западен свят се отдръпва любезно, за да те допусне сам да промениш себе си.
==
**Имиграцията присъства в романа с всички класически белези на еманципацията и американизацията: **
==
героите променят вида и дрехите си, хоризонта на амбициите си, моралните и социални кодове, на които са се подчинявали, дори сексуалния си опит. Американската университетско-академична среда се оказва най-добрият контекст за тази символна промяна.
==
**Без да разкривам сюжета, бих искала да очертая някои от въпросите, които повествованието задава: **
==
можеш ли да изживееш чужд живот, макар и този на най-близкия ти; можеш ли да осъществиш себе си по заместителство; слабост или жертва е да предложиш покровителство и грижа; има ли ненаказано добро; подарък или тежест е онова, което си оставяме един друг - и всъщност не си ли го отнемаме по този начин; на кого и какво в крайна сметка принадлежим и кое е истинското родителство; надценена ли е истината или действително носи опрощение и катарзис.
==
“Низината” предлага вътрешен поглед към метаморфозите на оцеляването
==
Всеки от петимата герои, през чието съзнание минава разказа, трябва да се научи да говори на езика на отсъствието. Всеки открива своето подобие на семейство в опита да го запълни. Всеки води своята битка между съхранението и унищожението - на паметта, на взаимността, на законното право.
==
Миналото всеприсъства в нас, то е онова, което сме. Така, както “вчера” на бенгали се изразява с дума, която би могла да значи и утре, а според Хиндуизма минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно извън времето. Животът пък е онази същата уж равна низина, която ту се наводнява, то пресъхва, и върху която големият ход на времето влачи своите приливи, отливи и изхвърлени останки от съществуването на другите.
==
В заключение: силно препоръчвам този роман, преведен от Надежда Розова и оформен от Люба Халева.
