“Анна и планината” е дебютният роман на Невена Митрополитска, който излезе още през 2015 г. (изд. “Жанет 45”), и предполагам и поради това, че авторката му живее твърде далеч от България (в Канада), той сякаш остана недостатъчно представен. Връщам се към него, тъй като съвсем скоро предстои да излезе и вторият роман на Митрополитска.
==
(Утре очаквайте интервю с авторката за новата й книга “Дарът”, както и откъс от нея)
==
“Анна и планината” представлява почти класически роман за израстването и за 90-те години в България. И доколкото спомените за онова време на драстичен разпад и синтез са живи, със сигурност много семейства биха се разпознали в образа на семейство Филковски от книгата.
==
Нейната завръзка и конфликт са заложени именно в началото на големите промени, когато двете главни героини - тийнейджърката Анна и нейната много по-малка сестра, са още деца. Тяхното порастване съвпада с онова сурово време на дълбоки трансформации, когато между довчерашните близки и равни - приятели, съседи, роднини - зейва социална и икономическа пропаст, бездна, отприщена за нула време в световете им.
==
Бащата Виктор Филковски е известен и талантлив режисьор, чийто последен филм от 1989 г. се оказва пророчески за него с нетипичния си мрачен финал и главен герой, в който влага себе си. Когато кинопроизводството скоро след това се срива, той се оказва сред стотиците кинаджии, останали за една нощ на улицата. Изгубил своя смисъл и отдушник - изкуството, той трябва да се научи да живее “с всичко това без лента, на която да го изразиш”, и се пропива.
==
**По-голяма жертва на тези външни и вътрешни промени е специалната близост, **
==
която съществува между Анна и баща й и в която те почти на ръба на реалистичното споделят твърде лични, дори неприемливи за детски уши неща.
==
“Анна и планината” проследява начина, по който двете сестри и техните родители се “справят” с настъпилата обществена и семейна криза и в този смисъл е роман преди всичко за страничните ефекти на рухването, за саморазрушението и в същото време за егоизма на самосъхранението - всеки за себе си и както и доколкото може.
==
**Това е и разказ за генезиса, причините и формите на домашно насилие, **
==
и моделите, които или отхвърляме, или несъзнателно копираме. Както логично се оказва, пресъздаването им е съдба на послушните деца, а надвиването им - на привидно своеволните и калените в ината. Себичността и слабостта на родителите и слабоволието да бъдат надмогнати, дори когато има изначална любов, бележат завинаги децата ни, предупреждава ни романът.
==
Еманципацията на Анна от търпението й към тази отровна среда се осъществява по примера на мнозината, напуснали страната по онова време, за да учат и живеят в чужбина.
==
**В Монреал, Канада, се развива и голяма част от останалото действие **
==
на романа. Фактът, че на авторката това място е познато, (и, смея да предположа, тя дори е използвала моменти от собствения си опит там), помага тази част да е особено реалистична и достоверна с местата и атмосферата, които пресъздава.
==
Драмата на семейство Филковски е голяма и нейните хищни набези следват един след друг. С прекомерност, която на моменти сякаш трябва специално да обслужи трагичната настройка на романа. Пиянство, бедност, насилие, кавги, унижения, сътресения, лишения, самота, отчаяние - от всичко това има предоволно в тази книга, разказана в трето лице през съзнанието на “деца”. Като че лъчите на милост, амнистия и надежда са твърде рехави, за да осигурят достатъчно щастлив и желан от читателя край.
==
Романът си задава редица въпроси, сред които и тези: изкуството ли подражава на живота или обратното; има ли здравословна граница между търпението и обичта; кого облекчава прошката. В крайна сметка “Анна и планината” е
==
**книга за различните видове зависимости и различните видове избори, **
==
а планината в разказа се превръща в символ на оттласкването и изкачването над собствения си живот. Изборът се оказва е между това да рухнеш напълно или да изградиш изцяло нов свят за себе си.
==
Като читател имам, разбира се, и някои забележки: известна декламативност и дидактичност в някои от диалозите, на места твърде дълги и монологични, като понякога мислите на детето и разказвача преливат; някои резки и психологически неоправдани преходи, както и важни сцени оставени без последствие - например изнасилване, което после не се споменава и сякаш не оказва никакво влияние върху поведението на съответния герой; също така и някои, макар и малко, места, които се приближават до ръба на мелодрамата.
