Рецензия: Петя Накова, "Годината на осемте химии"

“Семейството на Ани е пред разпадане. Доника очаква внуче. Ваня е бременна. Росица живее спокойно и хармонично. Галя обича спорта и децата си. Всички те са диагностицирани с рак на гърдата. Очаква ги година с осем химиотерапии, много болка, но и изненадващо пътуване към себе си.”

==

“Годината на осемте химии” на Петя Накова е чудесна и здравословна книга - и да, такова нещо може да бъде казано дори за книга, посветена на страшната битка с рака на гърдата. Тежка, трудна и въпреки това прекрасна книга.

==

**От една страна, в началото ми се искаше веднага да я оставя, **

==

да спра да чета и да “скрия главата си в пясъка” - навярно това е съвсем нормална човешка реакция, свързана със заблудата, че когато не си даваш сметка за нещо, то няма да те засегне. Същата, заради която стотици жени не посещават профилактичните прегледи всяка година.

==

Колкото повече напредвах, обаче, толкова повече исках да се добера до един завършек, според който е постижимо да погледнеш (възможността за) болестта в очите, да преодолееш спектъра на обичайните емоционални реакции при дълбока криза и да постигнеш по човешки възможна победа.

==

Победата е възможна, уверява ни тази книга през разказите от първо лице на пет жени, зад които са събрани личните изповеди на осем пациентки, вкл. авторката, самата тя минала през изпитанието “рак на гърдата”.

==

“Годината на осемте химии” е искрена, открита, интимна книга

==

Тя навлиза в света и психиката на петте героини - от научаването на диагнозата до края на терапията им - и засяга всички етапи, през които те преминават: шока и отхвърлянето, истерията и ужаса, въпросите “защо на мен” и гнева, страха и преструвката, че всичко е наред, начина, по който съобщават на близките си, хилядите вътрешни въпроси, унинието и предаването, физическите промени, окапването на косата, немощта и останалите симптоми при лечението, изолирането от света, преосмислянето на живота, промяната на нагласата и отношенията с близките, заемането с важните въпроси от живота, обръщането към себе си и/или Бог и вярата, а накрая и чистата радост от живота в “годината на осемте химии”. Радостта, че си жив и оцеляващ и животът продължава да има смисъл.

==

**“Годината на осемте химии” е книга за всички **

==

И за тези, които са в разгара на адската битка с болестта и имат нужда от огледало, което да отрази силата и красотата им, уверявайки ги, че не са сами. И за техните близки, които съпреживяват това изпитание и съдействат за това болестта да бъде надвита, или поне опитомена. И за онези, които пренебрегват препоръките за годишни прегледи и смятат, че това никога няма да се случи на самите тях.

==

Ракът е една от реалностите на XXI век, но въпреки това “има толкова възможности за оцеляване”, обнадеждава всички тях тази книга. Силно, силно я препоръчвам, защото освен тежка, тя е и безкрайно жизнеутвърждаваща.

==

Бих искала да спомена и прекрасната корица на Люба Халева, която стилизира всички реалности на битката с рака - от хапчетата, самобръсначката за косата и гръдните протези до крилото, което сякаш невидимо замества липсващите гърди на тези смели жени.