“Завръщането на Визона” (изд. “Жанет 45”), последният роман на Божана Апостолова, която някак несправедливо първо мислим като издател, е стегнат и изящен роман равносметка, който - в момент, в който се пишат и поставят на сцена шовинистични, макар и добри, текстове - дава сериозна алтернативна глътка нормалност, човещина и толерантност.
==
Романът се чете бързо, но нека това не заблуди, че е лек - напротив, четенето му е увличащо и пивко, въпреки че самият текст е по-скоро минорен и носталгичен. Такава, каквато често се оказва и равносметката в есента на живота ни. И все пак есен, която има своите филизи надежда, както сами ще се уверите.
==
Лично за мен “Завръщането на Визона” е книга за светлината, колкото и да ни дебне отвсякъде мракът.
==
**Основните теми са няколко: **
==
Това е книга за приятелството и взаимността, които често остават до живот, дори когато не сме ги обгрижвали достатъчно, увлечени от собствените си грижи, но които понякога получаваме и от места, от които най-малко сме ги очаквали. Романът събира заедно три приятелки, всяка тръгнала по свой път и оставила своя следа, но привлечени отново от онези жилави връзки на принадлежност и споделеност, които установяваме най-здраво още в началото на живота си.
==
Това е книга за сърцето и разума, за тяхното противоречие, но и за тяхното взаимно (пре)следване, както и за избора кой от тях да е на ръководната позиция в живота ни. И докато Невена, главната героиня, залага всичко на сърцето си, на повика на емоциите и чувствата, които всеки път я завладяват с нова, неумолима сила, то Благовеста, нейната детска приятелка, е последователка на рационалното и постъпателно израстване, на изковаването на пътя си чрез постоянство и посвещаване на едничка цел. Тъкмо тяхното различие, обаче, прави възможно едната да помогне на другата във финалния жест на книгата, който тук няма да разкривам.
==
Впрочем, една вместка. Бих възразила на интерпретациите, че Невена е единствено “сърце”. Всъщност, там, където то я отвежда, където за нея съществува сърдечен и душевен комфорт, тя успява да бъде изключително успешна и в земен и ежедневен план, развивайки свой бизнес и вършейки работата си с усет и вещина. За да стигне дотам просто й е нужен онзи порив на сърцето и вътрешната убеденост на чувствата, които същевременно я правят крехка, ранима и уязвима. Такава, оказва се, я прави и нейната забележителна красота, чрез която тя едновременно привлича, но и поставя срещу себе си светът. Кой може да съди добро или лошо е това?
==
Това е и книга за толерантността и приемането, тема, от която в българската литература определено има необходимост. Божана Апостолова представя една задушевна и за някои може би вече идеалистична, но съвсем правдива картина от миналото на старите пловдивски махали - място от собствените й спомени, в което евреи, турци, цигани и българи не просто се търпят, а живеят заедно, обменят смисъл, жестове на обич и знания. Представено през детския спомен, това звучи не просто поучително, но и топло и естествено.
==
Тази книга е и книга най-общо за България. Тя предлага една нелека диагноза и анамнеза за обществото ни от социалистическото минало през промените до наши дни, която преминава и се материализира през съдбите на трите героини, две от които са прекарали част от живота си в чужбина, с чужди партньори. България е представена през очите на завръщащите се, тези, които имат и отдалечения, страничен поглед, представена е в сравнение с чужбината, за която те разказват своите истории. Изводите от чутото - не дотам лицеприятни - остават за нас.
==
Впрочем, част от действието се развива в Италия, като описанията са толкова живи и конкретни, сякаш действително са плод на реален опит и пребиваване там. Същото бе и усещането ми при героините - като че ли всички техни преживявания са преминали реално през живота на авторката, или поне на близки прототипи.
==
Книгата засяга и редица други теми: домашното насилие, реалностите в бившия режим, бедността и безпаричието и др.
==
Лично за мен в “Завръщането на визона” има два съществени символични жеста
==
Единият от тях е когато разбираме, че Невена, притисната днес от обстоятелствата и финансовите си проблеми, е подарила много скъпа и ценна футболна топка, надписана от италиански футболисти (от която е можела да направи пари) на децата, които да си играят с нея - жест на нейната вътрешна широкоскроеност и достойнство (също като визона, символ на тази класа, която въпреки всичко тя запазва).
==
Другият е когато майката на приятелката й Донка, селска жена, развежда Невена в наредения за децата и внуците празен етаж в самотната им селска къща - луксозен и покрит с найлони, докато на самите старци долу, в подземния етаж им е добре. Реалност, която познаваме от толкова провинциални къщи, реалност на обезлюдяването, на отчуждението и разделеността от децата ни.
==
И последно. Езикът в книгата е стегнат, но и поетичен, четивен и изчистен, но и склонен към елегантни саморефлексии.
==
В заключение: прочетете тази книга.
