Рецензия: Калин Донков, "Отпечатък от никого"

Защо след като знаем, че няма да възкръснем, живеем така, сякаш няма да умрем. Как се отнасяме с мъртвите си и селото ли граничи с гробищата или гробищата с него. Защо копнеем за отказ от мислене. Какво навява мирисът на липите. Колко е важно да се грижим за сабята си. Кои са мигриращите сюжети. Каква е историята на стихотворението “Незабрава” и песента “Бесаме мучо”. Кой има железни криле, които не летят, а разчистват пътя. Какво предсказва “мухата”. Защо да има здрава порта е най-важното за един моряк.

==

“Отпечатък от никого” на Калин Донков (изд. “Жанет 45”) е сборник с размисли по тези и други всевъзможни теми. Писани през годините за в. “Сега”, под перото на известния поет тези статии с вкус на есета и разкази са се отърсили от грубото злободневие, за да придобият една друга - поетична - актуалност и смисъл. За всяко едно време.

==

„Тук са събрани следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги, които паметта разбужда за последен път – за да бъдат разказани. Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата – светещи прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим. Не посмявам да избегна този дълг”, пише самият автор за тях.

==

Старомоден (в най-добрия смисъл на тази дума), носталгичен и меланхоличен, Калин Донков се впуска с финес, проницателност и благосклонна отзивчивост в спомените, подпалени от случайни осезания, мисли и срещи - като цигара на старец.

==

С опита и изяществото на великолепен поет, той ни навежда на фундаментални екзистенциални изводи за човека, съществуването и света, разказвайки ни уж най-обикновени случки. Чрез лични и битови истории адресира обществено-политически, социални и културни проблеми. Разбулва видимото, за да опази останалите смисли. Улавя душата на ежедневието, магията на дребните жестове и завещаното от тленността ни. Обичайният свят придобива мистично-поетична аура в писането му.

==

В страниците на този сборник авторът обхожда родното си село, град Плевен, където е живял, куп софийски улици, градчета по морето, Балкана и чужбина, а героите му са случайни хора, съседи, роднини, приятели, зевзеци, характери с чудни съдби, хора-бисери в сивотата, поети и известни личности. “Герои” са и много предмети и неща - дървета, свещи, листопадът, гробището, гласът на морето, миризми и светлини….

==

Калин Донков употребява думите така че да предаде невероятния си усет за атмосфера, с много детайли и нито един от тях случаен. С фина и милостива четка авторът очертава отминалите пейзажи на живота, на детството и младостта, докато историите приемат формата на алегории и притчи и обрасват със значения отвъд делничното. Много от тях елегантно загатват за скрита поука, отварят пролука за ненатрапчиви размисли и изводи.

==

В заключение: всяка история в този сборник разказва друга и превежда света на самия себе си. Можете да ги четете в разбъркан ред и по всяко време. Препоръчвам силно!