Силвия Недкова за "Задругата": Българският приключенски роман се завръща

Не подхождайте към тази книга като към историческо четиво. Не е това.

==

Всъщност „Задругата“ на Добри Божилов (изд. “Лексикон 2019) е чудесен приключенски роман, написан в традициите на Александър Дюма и Уолтър Скот, с малко влияние от патетиката на Вазов и Антон Дончев и най-вече подобен на конспиративната мистика на Дан Браун.

==

Отдавна в българската литература се усеща липсата на истински приключенски романи. След романите на Петър Бобев се е отворила огромна празнина. Добри Божилов е направил първата стъпка към възраждането на този тип повествование, макар и да е участвал в конкурс за исторически романи, благодарение на което книгата му вижда бял свят.

==

**Всъщност „Задругата“ е фикция, данбрауновско свързване на разнородни исторически факти във фикционална конспирация. **

==

Сюжетът е сложен и многопосочен, обединен от една обща идея – цар Иван Шишман „приспива“ България за векове, създавайки „задруга“ от 12 елитни личности, които си предават тайната за великата българска държава през вековете.

==

**Загадката е разкрита още в началото на книгата – **

==

целта е Османската империя да бъде победена от един силен народ, който кротко чака своя час в продължение на пет столетия, а през това време расте и укрепва, вярвайки на измислената лично от Шишман пословица „Преклонена глава сабя не я сече“.

==

Божилов всъщност успява да изгради приключенска история, която едновременно оправдава и реабилитира както народа, така и неговите водачи преди и след нахлуването на османците на Балканите. Българите, които според романа са основната тъкан на Османската империя, са навсякъде, движат политиката на почти всички европейски държави с епохален размах. Българи са в основата на руската вътрешна политика (дори помагат на Екатерина Велика да заеме трона си), българи ръководят гръцко въстание през 18 век.

==

Ако на „Задругата“ се гледа като на исторически роман, много от нещата ще събудят поне усмивка.

==

Но ако се абстрахираме от идеята за нова епопея, основана на факти, и дадем читателски кредит на въображението на Добри Божилов, запазвайки здравословен скептицизъм към фактологията, неизбежно ще бъдем увлечени и от вихрения сюжет. Той е по всички правила на приключенския жанр – има умни герои и смели герои, има любов, има бойни сцени и епизоди на завладяваща хитрост. Има по малко от всичко, което е нужно, за да се получи интересна измислица, макар и включваща истински исторически персонажи – точно подходът на Александър Дюма.

==

**Фактът, че цялата тази приключенска сага се разполага времево в няколко века, **

==

че мястото на действието се мести от България в Цариград, в Русия, в Полша, във Франция (където като ключ към ракурса на четене са намесени мускетари); смелостта на автора да употреби свободно фигурите на две руски императрици, турски султани и български царе; опитът да съживи по страниците Паисий, Софроний Врачански - всичко това по-скоро прибавя позитиви към книгата.

==

Променената гледна точка към събитията от завладяването на България до написването на „История славянобългарска“ позволява, въпреки липсата на историческа достоверност, да се постигне драматургична логика.

==

**И други достойнства има в романа – **

==

липсва пренебрежителното отношение към жените в историята, така характерно за приключенските романи от миналото. В „Задругата“ много жени са поставени на равна нога с мъжете – не в битките, но в хода на събитията като цяло. Добри Божилов не е пропуснал и обичайната умилителна сцена, заложена като ключов момент в „Под игото“ - малкото момиченце, което дава знак за пробуждането на ума и паметта на народа.

==

**Много от детайлите в романа будят усмивка, **

==

но пасват на неговата пълна фикционалност. Граф Дракула – Влад ЦепеЩ (закачка с евентуалния български произход на легендарния влашки владетел) – заявява принадлежността си към рода на Асеневци. Малкият Волфганг Амадеус Моцарт е пленен от българския фолклор и го залага в основата на бъдещото си творчество. Българска е заслугата кафето да стане един от символите на Виена.

==

**Всичко това би трябвало да се приема така, както приемаме „Айвънхоу“ и Робин Худ – **

==

като художествена измислица, която има за цел да ни забавлява (на места до спонтанен смях), а не да ни образова. Много е важно да бъде избегнат рискът историята от „Задругата“ да бъде погрешно приета така, както погрешно се приема „Време разделно“ - като отражение на историческа истина. В това читателите носят своята тежка отговорност.

==

В крайна сметка романът е написан с пленителна наивност, историческо въображение, свободно боравене и пригаждане на фактите, за да се получи увлекателна приключенска история. Написан е добре, с леко архаичен език (дори с падежни форми на места), който пасва на наратива.

==

Надеждата ми е, че приключенският роман ще претърпи своето възраждане в родната литература след успеха на „Задругата“.